Снимка: Andrey Rudakov, Bloomberg |
Доставките на природен газ от Русия ангажират вниманието на всички в последните месеци. От лятото на 2021 година спорът за дългосрочните договори с „Газпром“ ескалира с намалени доставки на газ в Европа, а от началото на годината европейските държави са под напрежение дали доставките няма да бъдат ограничени, ако се стигне до военен конфликт между Русия и Украйна.
Европа все още получава основните количества от необходимия природен газ през газопроводи. А „Газпром“ е сред водещите доставчици на газ за европейските държави с дял от почти 40% от общия внос на газ.
Данните на „Газпром“ показват, че за 2021 година плановете за износа на газ, не са покрити. Износът за държавите извън бившите републики от СССР достигна 185,1 млрд. куб. метра, като около 10 млрд. куб. метра от тях са насочени към Китай. Това означава, че клиентите в Европа са получили по-малко от първоначално планираните 183 млрд. куб. метра, изчислява Ройтерс.
Доставените количества са далеч под рекорда от 201 млрд. куб. метра, доставени през 2018 година, но пък 2021 година е четвъртата в историята на „Газпром“ по отношение на износа към Европа. През миналата година компанията доби почти 515 млрд. куб. метра , което е най-високото ниво за последните 13 години. Повече от половината от тези количества – почти 258 млрд. куб. метра, са за вътрешния пазар.
Руската компания има няколко основни трасета, на които може да разчита за износа на газ към Европа. Но в последните седмици обемите са намалени, а „Газпром“ заявява, че изпълнява стриктно ангажиментите си по дългосрочните си договори и заявките на клиентите.
С най-голям капацитет е „Уренгой – Помари – Ужгород“, известен и като Западносибирския газопровод, по който се доставя газ от находищата в Сибир до Централна и Западна Европа, преминавайки през територията на Украйна, Словакия и Унгария.
Капацитетът на този газопровод е 100 млрд. куб. метра годишно, но след охлаждането на отношенията между Украйна и Русия доставките по него намаляват съществено. През 2019 година двете страни подписаха петгодишен договор за транзит, който предвижда през 2020 година по тръбите да бъдат доставени до 65 млрд. куб. метра газ до Европа, а в следващите години (до 2024 година) доставките да бъдат в размер на 40 млрд. куб. метра годишно.
„Газпром“ има възможност да увеличава тези количества чрез участие в търговете за разпределение на допълнителен капацитет, но не е участвала в тях от началото на 2022 година. Компанията очевидно няма планове да участва в подобни търгове и през следващите месеци.
Данните на газовия оператор на Украйна показват, че през Западносибирския газопровод през януари 2022 година средно доставките са в обем на 53 млн. куб. метра на денонощие, спрямо средно почти 125 млн. куб. метра на денонощие през 2021 година.
Газопроводът „Ямал“
Годишният капацитет на „Ямал“, по който тече газ от арктическия полуостров през територията на Беларус и Полша до Германия, е 33 млрд. куб. метра. От 21 декември 2021 година обаче газ по това трасе не постъпва в Европа. Доставките са обърнати – от Германия към Полша, а „Газпром“ не резервира допълнителни капацитети и по това трасе в последните седмици, включително и в търговете за март.
„Северен поток 1“
През този подводен газопровод Европа, и в частност Германия, може да получава до 55 млрд. куб. метра годишно. В момента тече процедурата по сертифициране по разширението на проекта – „Северен поток 2“, който ще удвои капацитета на това трасе, тоест до общо 110 млрд. куб. метра. Този газопровод е под заплахата от санкции, ако Русия нападне Украйна.
През миналата година по „Северен поток 1“ доставките са рекордни и надхвърлят планираната мощност – малко над 59 млрд. куб. метра.
„Турски поток“
Това е маршрутът, който Русия използва, за да заобиколи Украйна при доставките на газ за Източна Европа. Едната от тръбите на проекта е предвидена директно за турските потребители, а другата – за Европа. Капацитетът за Европа е почти 15,8 млрд. куб. метра годишно, като тръбите минават през територията на България и се разпределят към останалите европейски държави.
Турция получава директно газ от Русия по още едно трасе – „Син поток“ с капацитет на доставките от 16 млрд. куб. метра годишно.
Освен газопроводите Русия създаде и електронна платформа, на която се извършват спот доставки за европейските страни. Но последните търгове в нея са през септември 2021 година. Платформата, която се управлява от „Газпром Експорт“, беше пусната през 2018 година и през първите две години от работата ѝ през нея преминаха 40 млрд. куб. метра газ.
От 2015 година Украйна отказва да купува газ директно от Русия, припомня още Ройтерс. Киев все пак купува руския газ, но през реверсивните връзки със съседните държави.
