Снимка: Bloomberg LP |
България трябва да се раздели с един от основните си енергоизточници – въглищата, за да намали въглеродните емисии и да се присъедини в борбата с климатичните промени. Но дали има ясен план за това?
Служебният кабинет изготви план за държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“, според който тя трябва да мине на природен газ. Подобни предложения се чуха и по време на дискусиите за създаване на коалиционен кабинет. Проектът трябва да се финансира по Плана за възстановяване и според изчисленията заместването на въглищните мощности с газови ще струва към 185 млн. евро, като 165 млн. евро е очакваното европейско финансиране.
Тази идея обаче има един проблем – на този етап Европейската комисия (ЕК) все още обмисля дали да признае газа, но дори и ядрената енергия, като устойчиви енергоизточници, тоест допустими за финансиране с европейски средства. От екологичното сдружение „За Земята“ имат още едно притеснение – признанието на българските власти, че без европейски средства преминаването от въглища към газ в термичната централа няма да бъде нито технологично изпълнимо, нито икономически ефективно.
Защо тогава в региона да не бъдат разположени соларни панели, коментира Рори Фостър по време на семинар, посветен на митовете за природния газ, организиран от „За Земята“. Според него соларни централи в Маришкия басейн биха били по-евтината алтернатива, а и с тяхното изграждане България още сега ще изпълни целите за въглеродна неутралност, без нуждата от преходната технология каквато е природният газ.
Еколозите са наясно с коментарите за недостатъците на възобновяемите източници – какво правим, когато условията за производството на електроенергия не са добри, когато не духа вятър или не грее слънце. „А какво правим, когато някой врътне кранчето на газа?“, пита в отговор Ели Роб от европейската организация на „Приятели на Земята“ (FoEE).
Рори Фостър допълни, че зависимостта на Европа от руския природен газ ще се увеличава все повече, ако суровината бъде призната за подпомагаща прехода. Така, в едни момент общността може да се окаже в положението на Украйна през зимата на 2009 година, когато заради спор Москва спря доставките на газ за страната.
Еколозите обясняват, че в дни с неблагоприятни условия за производство на зелена енергия на помощ идват технологиите за съхранение – като ПАВЕЦ или водород, или дори акумулаторни батерии, които в голямата си част са рециклируеми, тоест отпадъкът след края на експлоатация няма да доведе до допълнително замърсяване на околната среда. Но тава само няколко опции на първо четене – с все по-масовото навлизане на ВЕИ, все повече ще се увеличават и технологиите за съхранение на енергия, включително и за съхранение на топлина, убеден е Рори Фостър.
Ели Роб коментира още, че плановете за използване на природния газ като помощна технология за енергийния преход са скъпи и ненужни – ще бъдат вложени милиарди за инфраструктура и съоръжения, които ще бъдат използвани за кратко време, защото газът също е изкопаемо гориво и при изгарянето му се емитират емисии, макар и по-малко, отколкото при въглищата и петрола. Това означава, че не се вписва в плановете за въглеродна неутралност, защото улавянето на въглерода не е възможно в такъв мащаб.
Енергийната криза в Европа в последните месеци ни показа, че има много различни фактори, които могат да оскъпят природния газ – от началото на годината суровината е поскъпнала с 300% заради бързото възстановяване след коронавируса, спекулациите на пазара, а в дългосрочен план свръхзависимостта от газа също ще държи висока цената. Това е особено чувствителна тема за енергийно бедните, чийто брой през тази година се увеличава.
За Роб в дългосрочен план природният газ не е надежден енергоизточник, а решението са локални възобновяеми източници, както и енергийноефективни домове – със соларни панели на покрива и термопомпи за отопление. „Газът е лъжлив приятел“, обясни още тя.
Термопомпите са шест пъти по-ефективни за отопление на дома от водорода, подкрепи я и Рори Фостър.Той коментира, че страната ни залага неправилни приоритети за европейско финансиране – няколко са проектите от общностно значение от България и всички те са свързани с природен газ – разширението на газохранилището в „Чирен“, газовите връзки с Гърция и Сърбия, през Плана за възстановяване пък се очакват средства за газификацията на Маришкия басейн.
В същото България има скрит потенциал за 23 гигавата възобновяеми източници и това са само вятърни и соларни инсталации, без да бъдат взети предвид геотермалните източници или водните ресурси, обясни още той, цитирайки проучване на Международната агенция за енергетика (МАЕ) за Източна Европа, проведено през 2017 година. Но вместо да инвестира в тази насока, страната ни само увеличава зависимостта си от вноса на руския природен газа, категоричен е експертът.
Пред масовото навлизане на природния газ има още една пречка – емисиите метан. По време на климатичната конференция в Глазгоу беше създаден алианс с водещи страни САЩ и ЕС, който се споразумя за намаляване на емисиите метан с 30% до 2030 година.
Това е недостатъчно да не бъде допуснато повишаване на температурите с повече от 1,5°С до края на това столетие, смята Енрико Донда от Food and Water Action Europe (FWAE). Според него, за да бъдат постигнати екоцелите емисиите трябва да бъдат с 40-45% по-малко, както и към споразумението да се присъединят някои от най-големите замърсители с метан – Китай, Индия и Русия.
Метанът е газ, който се отделя при добивът и транспортирането на изкопаемите горива. Той оставя 12 години в атмосферата, тоест по-кратко от въглеродния диоксид, но е 80 пъти по-разрушителен от него. 60% от метановите емисии са свързани пряко с човешката дейност – от селското стопанство, енергетиката и депата за отпадъци.
На този етап няма сериозни действия за ограничаване на метановите емисии, макар че според изчисления на МАЕ поне 40% от тях могат да бъдат премахнати без някакви сериозни инвестиции. Причината това да не е станало досега е липсата на достатъчно информация колко вреден газ е метанът, а от друга страни и грешни стимули, смята екологът.
