Българите продължават да не харесват властта си и да искат промяна, но не държат на предсрочни избори. Обществото ни обаче успява да разграничи отговорността на правителството за общото развитие на страната и отговорността му конкретно за ситуацията с коронавируса – по последното все още преобладават положителни оценки. Протестите като цяло се подкрепят, макар да няма увереност, че ще успеят. Видимо не се подкрепя обаче въвеждане на нови твърди ограничителни мерки по повод коронавируса. Съществени дялове от обществото вече са с намалели доходи заради извънредните мерки и само съживяване на икономическия живот може да удържи негативните тенденции в това отношение.
Това сочат данните от независим телефонен сондаж, проведен между 22 и 24 юли сред 800 души.
55% приемат, че правителството се справя добре или много добре със ситуацията с короновируса, но други 43% са на обратното мнение. Преди месеци тази оценка беше много по-добра, макар и сега да остава нелоша. Явно, противоречивите развития с коронавируса от началото на лятото насам оказват своето влияние върху общественото мнение.
Въпреки по-тревожните статистики обаче, и днес мнозинство от 59% са против въвеждане отново на твърди ограничителни мерки. 39% обаче казват, че биха приели. Този дял не е малък и свидетелства за известен нов ръст на тревогата.
Последното личи и в продължаващата низходяща тенденция на убеждението, че животът ще се нормализира до края на годината – само в рамките на два месеца делът на оптимистите спадна от 61% в началото на юни, през 40% в края на юни, до 32% сега.
44% твърдят, че доходите им вече са намалели заради коронавируса. 9% – че са загубили работно място. За 8% загубата на работа явно предстои. 6% са спрели да плащат кредити, а 2% – лизинги. Няма съществена промяна в тези дялове спрямо предишните вълни на изследване, което може би значи, че „отварянето“ на икономиката е дошло сравнително навреме, за да спре допълнително задълбочаване на негативните икономически тенденции.
Междувременно, 59% продължават да подкрепят протестите в страната, а 34% не ги подкрепят. Останалите се колебаят. Данните отразяват и обичайното у нас отношение към властта, но и подсказват, че протестният потенциал е висок и остава чувствителен.
От друга страна, 58% смятат, че протестите няма да изпълнят нито една от целите си, а 25% смятат, че ще изпълнят и двете цели – оставка на премиера и на главния прокурор. 6% пък смятат, че може да има само оставка на правителството. Най-малък е делът на хората, които смятат, че, например, само главният прокурор ще подаде оставка – 3%.
Появилата се идея за оставка на Руен Радев също не звучи реалистично за мнозинството – 63% не я споделят, а 29% са на обратното мнение. Останалите се колебаят.
54% не искат предсрочни избори, а 42% – искат. Остава в сила констатацията и от предишни изследвания в тежки политически ситуации – обществото очевидно иска промяна, но конкретната перспектива за предсрочни избори по-скоро отблъсква. Вероятно това се дължи и на близостта на редовните избори, и на летния период, и на усещането за липса на нова, отчетлива, алтернатива.
Беше проверено също дали и доколко в тази ситуация са се развили екстремни настроения – с някои провокативни въпроси. Например, 36% приемат ДПС дори да бъде забранена. Делът не е малък и буди размисъл. Все пак, мнозинство от 52% смята обратното.
По отношение на текущата власт като цяло обаче, общественото раздразнение явно е видимо по-високо. Затова и 62% се съгласяват сегашните управляващи да бъдат съдени. Данните не са прецедент, но властта следва сериозно да ги има предвид – като червена лампа за нивата на обществено търпение.
Ето и линк към публикацията на сайта на „Галъп“:
https://www.gallup-international.bg/43756/will-for-change-but-also-reluctance-for-early-elections/
