„Страни от Изток на Запад, от Юг на Север се нуждаят от една Европа, която да е техен истински партньор. Ние можем да бъдем тези, които оформят един по-добър глобален ред. Това е европейското призвание и това, което желаят европейските граждани…
Ще инвестираме в нашите съюзи и коалиции и ще подкрепим осъществяването на ценностите ни. Ще подкрепим и защитим интересите на Европа чрез отворена и честна търговия…
Моята комисия няма да се страхува да говори на езика на увереността, но по нашия, европейски начин. Това е геополитическата комисия, която имам предвид и от която Европа остро се нуждае.“
Малцина очакваха тази встъпваща реч на сегашния председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен през есента на 2019 година да бъде повече от утвърден реторически ритуал на европейската политика. Нейната политическа кариера в Германия подсказваше нагласа за активна външна политика, фокус върху сигурността и отбраната и геополитическо мислене.
Все пак, в началото на своето управление тя нито имаше мандат за подобен подход, нито политическата тежест да пренасочи съюза в такава посока. За всички това ѝ бяха необходими събития, които да променят средата, нагласите и стратегиите. И тя ги получи, в излишък.
Кризите и европейската интеграция
Изминалите няколко години препотвърдиха старата теза, че кризите правят европейската интеграция, а не високопарните концепции или бюрократите. Най-голямото сътресение дойде от завръщането на войната в Европа, втората руска инвазия в Украйна и възстановяването на пряката териториална заплаха, отдавна отпратена в учебниците по история и системно подценявана през последните десетилетия. Но други трусове също извадиха „стария континент“ от удобствата на „меката сила“ и лежерните външнополитически спекулации.
Все по-настъпателният Китай започна да изкупува европейски фирми, инфраструктура и ресурси и това стартира преосмисляне на цялостния подход към страната в рамките на съюза. Автократичната ос между Пекин и Москва съвсем затвърждава притесненията на мнозина. Това накара и Брюксел и елитите в големите държави-членки да формират нов и далеч по-скептичен подход към „червения дракон“. Нещо повече, двете държави се активизираха на Западните Балкани и Пекин почти овладя Черна гора със заробващ заем за част от магистралата Бар-Боляре.
Континентът изостава в технологичния преход и произвежда повече регулации, отколкото милиардни компании
Континентът изостава в технологичния преход и произвежда повече регулации, отколкото милиардни компании. „Зеленият преход“ трябваше да донесе геополитическо предимство, но доказателствата за това са неубедителни. Непрестанните вълни от имиграция и нестабилност от Африка пък изискват все повече политическо внимание, ангажимент и ресурси. Взети заедно, тези процеси и събития започнаха да преобръщат нагласи и политики. Силата на примера и ценностите се оказа недостатъчна, особено във времена на глобални размествания, трусове и преобръщане.
Завърналата се война и „Стратегическия компас“ на ЕС
Завръщането на войната на „стария континент“ укрепи общностното чувство независимо от нюансите в позициите на страните-членки. Консолидираната и многоелементна подкрепа за Украйна е политическата изява на тази промяна. ЕС все повече се възприема от правителства и граждани като самостоятелна, общорегионална единица в конкурентен и несигурен глобален свят.
Повече от очакваното се прави по отношение на дефанзивната част на геополитическата идентичност на континента. „Стратегическият компас“ на ЕС се трансформира от пореден политически документ в реална амбициозна и спешна пътна карта за повече способности и общи действия в областта на сигурността и отбраната. Същото може да се каже за програмата за съвместни покупки по отношение на различни военни системи, муниции, медицинска техника и други на стойност от 1 милиард евро.
Политически се ускорява процеса на присъединяване на Западните Балкани, а политическата динамика спрямо нерешени казуси като Сърбия – Косово и функционирането и статута на Босна и Херцеговина се засилва. Възобновени са различните преговори за свободна търговия с държавите в Азия, което ще засили геоикономическото влияние на блока.
На практика беше създадена европейска индустриална политика, която да подпомогне развитието на силни трансевропейски компании
Развитието на Европа в ключови области получи сериозен тласък през последните няколко години. Например, на практика беше създадена европейска индустриална политика, която да подпомогне развитието на силни трансевропейски компании без това да възпроизвежда агресивните пазарни интервенции от предходни епохи. Стартира създаването на общоевропейски индустриални алианси в различни области като процесори и микрочипове, данните и използване и съхраняване на информация, авиация с нулеви емисии и други.
ЕК направи анализ на стратегическите зависимости като такива бяха открити при 157 продукта от общо изследваните 5200. В момента се изготвят мерки за тяхното намаляване.
Разширява се системата за мониторинг на инвестициите от трети страни, най-вече Китай и Русия, а съюзът все по-настоятелно поставя въпроса за асиметричния достъп спрямо китайския пазар. Ограничават се възможностите субсидирани от държавата фирми от трети страни да получават достъп до европейските фондове.
Офанзивните елементи в геополитиката
По-малко от необходимото обаче се прави по отношение на офанзивните елементи на едно убедително европейско геополитическо присъствие. Най-знаковото развитие тук е инициирането на директно снабдяване с оръжие на Украйна, чийто бюджет непрестанно нараства.
Има декларативно активизиране на сътрудничеството между ЕС и НАТО, но то остава предимно в периферни сфери. Дебатът за обща политика спрямо Китай отвъд компромисната формула от 2019 година напредва със скорост, която е прекалено бавна на фона на динамиката на събитията. Няма синхронизация на индо-тихоокеанските политики на големите държави-членки.
Няма и споделено възприятие за свързаността на отделните елементи и кризи в глобален план.
Въпреки все по-честата реторика на тема Африка, реално желание, стратегия и способност за ефективни операции там отсъства. Няма и споделено възприятие за свързаността на отделните елементи и кризи в глобален план.
Думите на френския президент за това, че Тайван не е „наша криза“ ясно очертава това. В този смисъл и при подобна нагласа, готовността за геополитическа активност на практика се ограничава до европейската периферия, което пък подкопава всякаква политическа сериозност на претенцията.
Недостигът на функциониращи способности, системното недофинансиране и пословичните политически различия относно дефинирането на мисии и техния мандат и обхват се коментират от десетилетия, а войната в Украйна извади някои от тях отново на показ.
Разбира се, всички тези тенденции и недостатъци не са изненада. Рискът от индиректно подкопаване на НАТО е широко споделен, а и много държави в ЕС нямат сериозно желание за по-развита геополитическа идентичност, която отива отвъд реториката. След войната в Украйна, страните в централна Европа са още по-притеснени, че „стратегическата автономия“ е код за отслабване на Алианса и американския отбранителен ангажимент.
Соловата дипломация на Макрон единствено усилва това подозрение. Съществуват и чисто структурни причини за недостатъчната геополитическа идентичност на ЕС. Тя изисква различни елементи, които са в недостиг на ниво в много европейски национални държави и в още по-голяма степен в рамките на сложни международни организации.
Именно затова политическото упражнение по генериране на самостоятелна цялостна геополитическа идентичност на ЕС е обречено винаги да опира в почти непреодолими препятствия. Мнозина продължават да упорстват в нейното изграждане и вменяват на съюза политическа вина и дефицит, когато той не може да я осъществи.
Познатата формула на „разделение на задачите“ между ЕС и НАТО е не просто устойчива, но е препотвърдена от войната в Украйна
Всъщност, познатата формула на „разделение на задачите“ между ЕС и НАТО е не просто устойчива, но е препотвърдена от войната в Украйна и преформатирането на глобалната политика.
Гореописаното развитие на дефанзивната част от геополитическата идентичност и укрепването на геоикономическия ѝ стълб не просто засилват капацитета и ролята на организацията, но и доразвиват цялостната широка конфигурация с НАТО.
Следващата, и по-трудна задача, е задълбочаването на взаимното стопанско взаимопроникване между САЩ и Европа. Ако то бъде успешно, евро-атлантическата общност ще успее да постигне ново ниво на геополитическа, военна и геоикономическа способност, което ще я направи наистина готова за задаващия се остро конкурентен свят.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
