Парламентът отхвърли предложението за създаване на центрове за преброяване на гласовете от избори. Идеята беше на „Демократична България“ и беше представена като отговор на идеята за връщане на хартиените бюлетини като алтернатива на машинното гласуване.
Това се случи в четвъртък по време на второто и окончателно гласуване на проекта за промени в Изборния кодекс в парламента. Той предвижда връщане на хартиените бюлетини и промени в машинното гласуване, които на практика го обезсмислят. До гласуване на тези предложения, срещу които имаше протести, все още не се е стигнало.
Дебатите и гласуването продължават и в момента. С гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП парламентът прие заседанието да продължи докато не бъдат обсъдени и гласувани всички предложения за промени в Изборния кодекс.
Предложението на „Демократична България“ предвиждаше и преброителни комисии, които да се назначават от районните избирателни комисии и да отговарят за определени участъци. Според проекта комисиите щяха да броят гласовете и да изготвят протокол с резултатите. Предложението беше аргументирано с това, че връщането на хартиените бюлетини ще затрудни секционните комисии, защото преброяването им и съставянето на протоколите отнема повече време и позволява повече грешки.
„Какво предлагате, за да намалим грешките, които ще са с хиляди след връщането на хартиените бюлетини? Ние това предлагаме“, каза Мартин Димитров от „Демократична България“ по време на дебатите.
Срещу предложението за т.нар. преброителни центрове гласуваха депутатите от ГЕРБ, ДПС, „Възраждане“ и БСП, а го подкрепиха „Продължаваме промяната“ и „Български възход“.
Депутатите гласуваха и за част от другите предложения за промени в Изборния кодекс. Основните промени, които бяха подкрепени от мнозинството, беше въвеждане на видеонаблюдение и заснемане на броенето на бюлетините в изборните секции.
Депутатите решиха също избирателите да не гласуват в кабини, а зад паравани, които да пазят тайната на вота при гласуване с машина или хартиена бюлетина. Предложението е на БСП и беше подкрепено от всички парламентарни групи.
И двете предложения бяха мотивирани с желанието на партиите за намаляване на злоупотребите при гласуване и преброяване на гласовете.
Мнозинството депутати обаче не подкрепиха разширяването на Централната избирателна комисия (ЦИК). Проектът предвиждаше броят на членовете на ЦИК да се увеличи от 15 на 25 с възможност за обновяване на състава след всеки избор. Предложението беше на БСП и „Възраждане“ и беше подкрепено от правната комисия, но в пленарната зала го подкрепиха само формациите, които към този момент нямат свои представители в изборната комисия – „Продължаваме промяната“, „Възраждане“ и „Български възход“.
Народните представители запазиха съществуването на район „Чужбина“, след като ГЕРБ не подкрепи собственото си предложение за премахването му. Необходимите заявления за разкриване на нова секция в чужбина остават 40. Първоначално ГЕРБ предложиха заявленията да се увеличат на 100, но след изявление на председателя на партията Бойко Борисов депутатите от партията се отказаха от предложението си.
Най-спорните промени в законопроекта за промяна на изборните правила обаче са връщането на масовото използване на хартиените бюлетини и изискването разписките от машините за гласуване да се броят и резултатите да се приемат като резултати от изборите – нещо, което на практика обезсмисля машинното гласуване.
В края на ноември на 18-часово среднощно заседание на правната комисия ГЕРБ-СДС, ДПС и БСП одобриха връщане на хартиената бюлетина. Те мотивират предложенията си с твърдения за манипулация на машинния вот, които бяха опровергани от експерти, и с недоказаната теза, че машинното гласуване намалява избирателната активност.
„Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ се противопоставят на тези промени с аргумента, че връщането на хартиените бюлетини ще увеличи изборните измами. Те призоваха за протести срещу законовите промени.
През последните седмици два пъти имаше протести срещу промените в Изборния кодекс.
