Гергьовден е денят на християнския светец Георги , който съгласно с народните вярвания е защитник на овчарите и стадата, като от III век той е и спасител на войската
Гергьовден е земеделски и скотовъден празник, пише actualno.com
Тогава е и първият път в годината когато се изкарва добитъкът на паша, доят се овцете, хапва се агнешко месо и се пие овче мляко. Още преди да е изгряло слънцето моми и момци берат цветя и билки, от които правят венци и окичват със зеленина врати и прозорци.
Гергьовден винаги се чества на 6-ти май.
На Гергьовден бихте могли да направите магия с конци. Момите връзват на трендафила жълт конец, а на ръката червен. На сутринта конците се разменят три пъти. Смята се, че чрез трендафила болестите си отиват.
На Гергьовден за овчарите и говедарите се приготвят специални кравайчена.
Носят им се на кошарите, обикаля се с тях три пъти за защищаване от магии и болести.
На Гергьовден на кръста се връзват върба или дрян, също и три стръка ръж или ечемик. Вярва се, че това ще ги предпази от болки в кръста.
На Гергьовден за оздравяване болните се провират три пъти под вековно дърво.
На Гергьовден болните хора се къпят в лява вода – там където водата завива на ляво. Вярва се, че това ще им донесе изцеление.
На Гергьовден съдовете се пълнят с отвори, обърнати по течението, а не срещу него. По такъв начин, за да влезе в стомната водата се обръща обратно и става лява вода. А тя се използва при баене и лекуване на екземи или болни очи.
Водата, която се носи на Гергьовден, е необходимо да е от място, където се се къпали и мили жените преди изгрев.
С роса от Гергьовден , хваната на брадвата се лекуват екземи, ранички, струпеи.
С роса от Гергьовден се замесват обредните хлябове, подквасва се млякото.
На Гергьовден млади и стари се търкалят в росата за здраве, тъй като всичко в тази магическа утрин е покрито с блага роса.
На Гергьовден се пие студена вода на гладно, като се вярва, че тя ще прочисти кръвта. Още по – добре е, ако водата се пие от нова стомна.
На Гергьовден на особена почит са вълшебствата на водата. Къпането на празника в реката, се вярва, че предпазва от треска.
Клонка от глог поставена на кръста на Гергьовден , се вярва, че предпазва от болки по време на работа.
На Гергьовден през целия ден хората се кичат със свежи цветя, които се смята, че предават магическата сила на природата, отключена през този ден.
На Гергьовден най – възрастната жена в къщата удря децата под завивките с клонче коприва за да са здрави.
На Гергьовден който стане пръв, измива лицето си с коприва и удря спящите в къщата по ходилата с коприва, за да са пъргави през лятото.
Ако на Гергьовден жените носят китка от коприва над челата си, вярва се, че това ще ги предпази от главоболие.
Кокалчето от предния десен крак на агнето за Гергьовден се пази, тъй като се вярва, че служи за лек и против уроки. Ако има дете с болно гърло, кокалчето се загрява и с него се маже болното място.
Ако в съда с кръвта от жертвеното агне за Гергьовден се постави коприва, се вярва, че по – късно с нея могат да се лекуват обриви и други кожни болести.
Гергьовден е вторият най-празнуван имен ден в България след Ивановден. На този ден празнуват около 200 хиляди души.
