Снимка: Bloomberg LP |
Германия – някогашният локомотив на европейската икономика, днес изостава по пътя на възстановяването от пандемията от коронавируса, пише в анализ The Wall Street Journal. Експортно ориентираната икономика сега изпитва затруднения – липсващи части за автомобилната индустрия, липсваща работна сила, както и растящи сметки за електроенергия.
В допълнение индустрията трябва да инвестира милиарди през следващите години, за да покрие зелените цели на Европейския съюз. Според проучване на държавната инвестиционна банка KfW зеленият преход на Германия ще изисква инвестиции от 5 трилиона евро до 2045 г. За сравнение, обединението на Германия струваше 2 трилиона евро в периода 1990 – 2010 г.
Ерата на лесната международна търговия и бързата глобализация вече приключи под натиска на ограничени транспортни връзки, геополитическо напрежение и проблеми на местното производство. Един от най-големите пазари за германската автомобилна индустрия – Китай, се свива. Китайците се отказват от луксозните лимузини и се насочват към електромобилите.
По данни на Евростат германското промишлено производство отчита спад от 9% спрямо нивата през 2015 г., спрямо 2% ръст за останалите държави от еврозоната. За шест години индустрията на Италия например отчита ръст от 5%.
Неприятностите за Германия започват и това се отчита и международните институции. Международният валутен фонд (МВФ) вече намали своите очаквания за икономическия растеж на страната за тази година до 3,1% спрямо 3,6% в предишни прогнози. Страната ще отчете ръст и през 2022 г., съизмерим с този на Франция и Великобритания.
Тези данни вече предизвикват дебати между бизнеса и политическите лидери в Германия дали икономиката се нуждае от рестарт и как да изглежда той. Трите партии, които преговарят за сформиране на правителство – Социалдемократическата партия, Зелените и FDP, настояват за увеличаване на публичните финанси, увеличаване на заплатите и насърчаване на вътрешното потребление, както и мерки, които да направят местните компании по-независими от външното търсене.
Ако този план бъде приет, това ще бъде една от най-мащабните промени от години, но и крие някои рискове.
Всъщност проблемите за германската икономика започнаха още преди пандемията от коронавируса. Производството и износът започнаха да се свиват още през 2017 г., превръщайки се в проблем за държавата, в която 30% от работните места зависят от търсенето на произведената продукция в чужбина. Това е близо четири пъти по-голям дял от този в САЩ.
За последно Германия е отчитала по-бавен ръст от средноевропейския в началото на новото столетие и това се дължеше на серия от непопулярни икономически политики, които костваха конкурентоспособността на страната. Но след това, макар и за кратко, Германия беше най-големият износител на стоки в световен мащаб.
Ситуацията днес е много различна, коментира бившият финансов министър на Германия Ханс Айхел и допълва, че дори и Китай започва да се обръща към вътрешния си пазар.
Това е видно от повечето производители, работещи за износ. Например WiloSE, производител на помпи, основно за Китай. Преди години компанията отчиташе продажби на стойност близо 1,5 млрд. евро годишно – почти изцяло в чужбина, но днес няма търсене на тяхната продукция. За да се пребори с протекционизма, компанията откри второ седалище в Пекин и планира и още едно – в САЩ, както и да отвори производствени мощности в Индия и Китай.
Но тази промяна на локацията на производството означава едно – по-малко износ от Германия, както и по-малко работни места. Компанията вече предупреди 120 свои служители, че затваря един от заводите си в Германия.
Някои производители на автомобилни части пък губят от решението за забрана на дизеловите двигатели, а допълнително продажбите могат да се свият още заради навлизането на електромобилите. Производството на автомобили в Германия е намаляло с 50% спрямо 2017 г., макар и в последната година липсата на чипове да е в основата на ограничената продукция.
Автомобилната индустрия в Германия дава работа на 800 хил. души. Производителите започват да се насочват към електромобилите, но те изискват по-малко части от конвенционалните, пише още WSJ. Но това е бъдещето в Европа – според анализи на Deutsche Bank към 2030 г. 50% от новорегистрираните автомобили на континента ще бъдат електрически, ако ЕС иска да спази своите цели за въглеродна неутралност.
Германия винаги ще остане експортна икономика, коментират от Kion Group, базиран във Франкфурт производител на мотокари. „За нас приходите са основно от чужбина и ще инвестираме там, където са клиентите ни“, коментира изпълнителният директор на компанията Гордон Риске.
Като цяло веригите на доставка и търговия се променят и поставят под натиск Германия. В същото време цените на суровините растат, а китайската икономика не се възстановява толкова бързо, колкото се очакваше, коментират представители на бизнеса в страната.
Работната сила в Германия се увеличи с 4 млн. души по време на управлението на Ангела Меркел, но се очаква през следващите 10 години да намалее с почти същия брой заради застаряването на германците. Страната ще се нуждае от „свежа“ работна сила и вероятно Източна Европа ще се погрижи за запълването на тази липса.
