Първият ден без Него. И камъни да бяха валели, пак е свеж и слънчев
Коментар на Ина Михайлова, вестник „Дума“.
Дори диктатурата на прокуратурата повехна. Инструментът Господен, замлъкнал подозрително от известно време, не успя да наложи музиката си във Висшия съдебен съвет. Новият министър на правосъдието показа на „господарите в съдебната зала“, че вече няма да е така, както са свикнали.
Треска тресе Иван Гешев и сие. Не защото ще им се струпа работа. И Мата Хари да им се яви доброволно за показания, и Бойко Борисов да публикува клип от „карето“ с Пилето – все тая. Мълчаливите бдения на стълбите на Съдебната палата, кървавите писания до Европа и декларацията на ВСС издават най-големия им страх. Специализираната прокуратура, превърнала се в бухалка на Модела, започва да съхне. Специализираният съд, който трябваше да съди властта, но стана съд на властта, също вехне. Единствената им утеха е, че няма парламент. Но обратът започна.
Мислите ли, че на Европа ѝ пука за закриването на някаква прокуратура и съдилища в суверенна държава? Работата им е била вършена от други преди тях, сигурно ще бъде вършена и след тях. Европа не се меси в това какви органи на съдебната власт има.
Тя се интересува от върховенството на закона, от това тези органи да си вършат работата и от абсурдната всевластност и безнаказаност на главния ни прокурор. На Европа ѝ пука обаче защо България не запълни бройките от десет европрокурори и не предложи кандидати, които стават. А сме на едно от първите места в ЕС по брой магистрати на глава от населението. И на нас ни пука. Само на Гешев и сие – не.
През всички тези години – и преди Гешев, и по негово време, специализираните прокуратура и съд така и не приключиха нито едно дело срещу „високата“ корупция. За сметка на това част от делата стоят на първа инстанция с години и се „активират“, когато е необходимо. Европа вижда как у нас едни ги разкарват като мечки с белезници, а за други очите на Гешев и компания продължават да са широко затворени. А уж идеята за създаването на Специализираната прокуратура и Специализирания съд бе бързо правосъдие. Затова са необходими не „кървави“ писма и декларации на „работнически колективи“, а обективен анализ за ползата и вредата от специализираните инстанции. Пиарските съобщения от последните дни за сериозни международни успехи не ни топлят. Тук, в България, „големите“ успехи на прокуратурата са големите ѝ провали. А за Гешев те са като „кацане на Луната с дизелов двигател“.
Преди седем години, когато се разиграваше сагата с назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, Бойко Борисов в интервю обяви, че е разкрил рецептата на Доган за успешно управление: „Ахмед Доган пръв осъзна, че ако има медийна империя и контрол върху съдебната власт, може да управлява и затова най-дълго управлява България.“
Днес Гешев е по-токсичен и от Борисов. А Който го избра, обмисля следващия ход.
На кого ще служи утре Гешев? На Модела или на Правото?
И двата хода са съдбоносни. Ако избере Модела, значи правото ще продължи да е бухалка в ръцете на главния прокурор. И това трябва да се промени веднага след изборите. Ако избере Правото, значи промяната е още по-нужна. За да не може никога повече върховенството на закона да бъде потъпквано, а правото – употребявано. Гешев ли? Той може би се подготвя за командата „Кръгом – марш!“.
