Служебният премиер и външен министър Димитър Главчев ще настоява Европейският съвет да препотвърди позицията си, че Северна Македония може да започне процеса по присъединяване към Европейския съюз само след като изпълни условията, поискани от България. Това съобщи правителственият пресцентър в четвъртък.
Тези условия бяха включени в т.нар. „френско предложение“, с което през 2022 г. София вдигна ветото върху потенциалното членство на Скопие. Сред тях е и включването на българското малцинство в конституцията.
Заседанието на Европейския съвет, който обединява държавните и правителствените глави на страните членки на ЕС, се провежда в Брюксел в четвъртък и петък. Именно там Главчев ще поиска институцията да призове Скопие да спази поетите си ангажименти в посока присъединяване към ЕС.
Новината идва няколко дни след като новият премиер на Северна Македония Християн Мицкоски каза, че докато той е начело на страната, българите няма да бъдат вписани в конституцията. Това обаче е едно от основните изисквания на ЕС към Северна Македония в пътя ѝ към членство в съюза.
Според Мицкоски, чиято националистическа партия ВМРО-ДПМНЕ спечели парламентарните и президентските избори в Северна Македония през май, преговорната рамка с ЕС може да бъде променена и това изискване да отпадне.
Пръв на думите на Мицкоски от българска страна отговори съпредседателят на ДПС Делян Пеевски, който е санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания.
Във вторник Пеевски каза, че Мицкоски проповядва „вражда и омраза срещу европейска България“, а заявката му да не изпълни изискването българите да бъдат включени в конституцията е „грубо нарушение на процеса на [европейска] интеграция“ на Северна Македония.
По-късно същия ден българското външно министерство излезе с позиция по въпроса и нарече „неприемливо“ намерението на новите управляващи в Скопие да не се придържат към поетия ангажимент.
В сряда дойде и реакция от президента Румен Радев, който поиска „незабавни и конкретни действия“ от страна на Европейската комисия по повод изказванията на Мицкоски.
„Маските окончателно паднаха. Новото правителство в нашата съседка ясно показа, че най-големият страх на политическата класа е да признае самото съществуване на думите „българин“ и „българско“ в Република Северна Македония“, каза Радев.
В сряда и парламентарната група на „Има такъв народ“ (ИТН) разкритикува изказването на новия македонски премиер, а в четвъртък подобна позиция в парламента изрази и БСП. Партията настоя българските власти да вземат мерки срещу опитите за запазване на „дискриминационното отношение“ спрямо българите в Северна Македония.
Сега Главчев, който освен служебен премиер е и министър на външните работи, ще поиска Европейският съвет отново да потвърди заключенията си за изискванията към Северна Македония в процеса по евроинтеграция. Според него „изпълнението на всички поети ангажименти, както и напредъкът по всички свързани с ЕС реформи, остава ключово“.
Изискването за вписване на българите в конституцията на Северна Македония дойде, след като през 2022 г. България прие т.нар. „френско предложение“ и вдигна ветото върху потенциалното членство на Северна Македония в ЕС. Преди това София спираше възможността на Скопие да започне процеса по присъединяване.
За да вдигне ветото, България определи, че Северна Македония трябва изрично да включи българското малцинство в конституцията си. Това изискване беше прието от ЕС.
Новите управляващи в Северна Македония обаче са твърдо против него.
ВМРО-ДПМНЕ стигна до управлението, след като спечели изборите за парламент и президент на страната през май. След седем години в опозиция националистическата формация събра цели 43,23% от подкрепата на избирателите.
Малко след изборите в Северна Македония български политици отново влязоха в задочен спор с Мицкоски заради негово изказване, че той и партията му ще чакат „да дойде някой разумен [премиер на България], с когото можем да разговаряме“.
Отново на тези думи пръв реагира Пеевски, който нарече думите на Мицкоски „абсолютно недопустими и неприемливи“. Впоследствие отговори и вече бившата лидерка на БСП Корнелия Нинова, която каза, че Скопие трябва да изпълнява поетите си международни ангажименти.
