Снимка: Bloomberg |
Твърде дълго бе позволено отчетността в технологичния сектор да не е на ниво. Информацията в крайна сметка е сила и вредите могат да се задълбочат, когато са скрити. Ето защо е още по-притеснително, че Facebook за пореден път се опита да спре проучванията на обществения интерес на своята платформа, пише за Financial Times Рейгън Макдоналд, директор за публичната политика в Mozilla, интернет група с нестопанска цел.
Скорошното решение на Facebook да прекрати личните акаунти на изследователите от университета в Ню Йорк, които създадоха Ad Observer, разширение, което хвърля светлина върху политическата реклама в платформата, беше мрачно напомняне за крехкостта на прозрачността. Facebook казва, че е действал от загриженост за потребителските данни – любопитно твърдение, имайки предвид, че прегледите за поверителност и сигурност от страна на Mozilla на изходния код на Ad Observer установиха, че той е стабилен и надежден.
Това не е първият път, когато Facebook предприема действия за ограничаване на изследванията в своята платформа. Социалната мрежа изостави Crowdtangle, собствената си инициатива за проследяване на съдържанието, и блокира инструментите за прозрачност на ProPublica и Mozilla през 2019 г. Изправени пред корпоративно ограждане и все по-враждебна среда, независими изследователи и организации за обществен интерес работиха усилено, за да запълнят информационната празнота и да разкрият последствията от иначе скрити вреди. Но макар че прозрачността се представя от платформите като щедрост или зависи от издигането и изобретателността на обществения интерес, ние никога няма да имаме истинска отчетност.
Необходимостта от значителна прозрачност на Big Tech (големите технологични компании – бел. прев.) не може да бъде подценена. Без нея не можем да картографираме вредните онлайн преживявания и да покажем как дизайнът и оперативният избор на платформите могат да допринесат за тях. Усилията за регулиране на отчетността често изглеждаха като опити на тъмно. За щастие един етап е на път да бъде преминат. Инициативите за прозрачност може вече да не са доброволни, а правно задължаващи.
Проектът на ЕС за Закон за дигиталните услуги (DSA) – понастоящем обект на яростно лобиране от страна на Big Tech в Брюксел – сигнализира за началото на края на тази ера на секретност. Иновацията на DSA, колкото и тривиално да звучи, е по-голямата прозрачност за онлайн вредите, свързани със съдържанието, и техните последици. Това е от съществено значение за ефективния политически отговор на речта на омразата и дезинформацията, станали твърде често срещана част от сърфирането в интернет.
По-конкретно, DSA е проектиран точно да защитава и позволява изследване на обществения интерес, предприето от проекти като Ad Observer.
Първо, платформите с рекламни мрежи ще трябва да оповестяват публично всички реклами и групите, които възнамеряват да таргетират. Доставчиците на дезинформация и други форми на вредно съдържание отдавна експлоатират тази екосистема за засилване на политическите кампании и микротаргетиране на уязвимите потребители. Като налагаме на платформите да бъдат отворени и проактивни относно тази информация, ние можем по-добре да идентифицираме и да реагираме на заплахите за отделни лица, общности и нашите демокрации.
Платформите също ще трябва да позволят на изследователите на обществения интерес и поверителността да погледнат под капака. Това би позволило по-задълбочено проучване на начина, по който се популяризира и модерира съдържанието, и дали платформите защитават уязвимите общности от злоупотреба и тормоз. DSA очертава стабилна правна рамка, която да гарантира на изследователите достъп до скритите до момента данни, от които се нуждаят, за да преценят дали компаниите са коректни.
И накрая, DSA засилва надзора в технологичния сектор, за да гарантира, че правилата имат тежест и платформите отговарят на обещанията, които дават. За тази цел платформите ще трябва да преминат независими одити от трети страни, както в сектора на финансовите услуги, за да се гарантира, че те се отнасят справедливо към изследователите и са отворени към техните системи и практики.
Проектозаконът на ЕС е отправна точка. Прозрачността рядко е самоцел, но е решаваща предпоставка за отчетност. Законодателите на ЕС трябва да действат, за да защитят и позволят изследването на обществения интерес. Нашите общности и демокрации зависят от това.
