Снимка: Bloomberg |
Във Федералния резерв работят стотици икономисти, чиято работа е да оценяват американската икономика. Затова е забележително, че Фед толкова често греши в икономическите си прогнози. Последният голям пропуск бе невъзможността му да предвиди тазгодишното покачване на потребителските цени, пише Wall Street Journal в редакционен коментар.
Председателят на Фед Джером Пауъл призна на последната си пресконференция (на 28 август), че цените са изненадали централната банка, но той не прояви особено безпокойство. Изявлението на Федералната комисия за открития пазар (FOMC) след двудневното ú заседание също не прояви много размисъл за най-безразсъдната парична политика, откакто Артър Бърнс ръководеше Фед (1970-78 г.) Историята не бе благосклонна с Бърнс.
Нека сравним действителната инфлация с прогнозите на Фед. Членовете на управителния съвет на Фед и президентите на регионалните му клонове предлагат своите икономически оценки за растежа, безработицата, инфлацията и лихвените проценти на всяко тримесечие.
Имайте предвид, че до декември 2020 г. представителите на Фед допускаха PCE инфлация (според личните потребителски разходи – бел. прев.) за тази година от 1,8%. Към март те повишиха прогнозата си на 2,4%, тъй като ценовият натиск вече се усещаше. През юни средната стойност на предвижданията им се покачи до 3,4%.
Но дори тази догонваща оценка подцени скока на цените. PCE индексът вече се бе повишил с 3,6% през април на годишна база, и с 3,9% през май.
Индексът на потребителските цени (ИПЦ), който се изчислява по различен начин, нарасна с още по-бързи темпове. Той се ускори с 5,4% на годишна база през юни, след като беше нагоре с 5% през май. Фед изостава с много от реалността. Инфлацията би трябвало рязко да намалее през следващите шест месеца, за да се доближи до средната прогноза на Федералния резерв за 2021 г. (3,4%), да не говорим за целта му от 2%.
На 28 август председателят Пауъл отново обясни разминаването по отношение на инфлацията с необичайния характер на това икономическо възстановяване. Затрудненията в предлагането създават недостиг, който причинява временни увеличения на цените, каза той, като е прав за недостига.
Но това твърде лесно освобождава Фед от отговорност за монетарната му политика. Фед трябваше да действа през пролетта на 2020 г., за да предотврати пандемичното затваряне да се превърне в нова депресия. Но той запазва политиката на почти нулеви лихвени проценти и покупки на облигации за 120 милиарда долара на месец в продължение на вече 16 месеца.
Това бе направено въпреки бурната икономика и бързото създаване на работни места. Националното бюро за икономически изследвания съобщи наскоро, че пандемичната рецесия официално е приключи през април 2020 г. само след два месеца. Икономическото възстановяване се ускори тази година с процеса по ваксинация. Икономистите очакват брутният вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие да нарасне с годишен темп от 8% (оказаха се 6,5% – бел. прев.)
Дори според собствената теория на Фед за причините за инфлацията – разликата между потенциалния и действителния БВП – цените би трябвало да растат. Защо има разлика ли? Участието на работната сила не се е върнало на нивото отпреди пандемията, като с многото финансови стимули да не се работи, идващи от Вашингтон, милиони може да останат ненаети, независимо какво плащат работодателите.
Докато наскоро не даде обет за мълчание по отношение на фискалната политика, Пауъл прекара една година, подтиквайки Конгреса да похарчи още трилиони долари, които стимулират икономическото търсене, въпреки че предлагането е ограничено. Това също допринесе за инфлацията, а планината от нов дълг направи политически по-трудно за Фед да намали покупките си на държавни ценни книжа (ДЦК). Не е нужно да сте циник, за да се зачудите дали сега Фед не иска тайно повече инфлация, за да облекчи нарастващото бреме на дълга. Прогресивната интелигенция вече лансира този аргумент.
Потребителите може да се чувстват по различен начин, тъй като плащат повече за стоки и услуги в цялата икономика. Цените на жилищата стават невъзможни за милиони. Оптимизмът на обществото за икономиката от началото на тази година намаля, а все повече гласоподаватели изразяват загриженост за повишаването на цените. Белият дом може да тълкува социологическите проучвания.
Една черта на съвременния Фед е никога не е да поема отговорност за финансови и икономически проблеми. Финансовата паника през 2008 г. беше по вина на банкерите. Исторически бавното разширяване след 2009 г. беше заради фискалната политика. Сега нарастването на инфлацията се дължи на сили извън контрола на централната банка. Ако Фед на Пауъл не поема отговорност дори за ценовото ниво, което заема централно място в мисията му, може би е време за друг председател на Фед.
