Част от мерките, които налагат изменението на закона за бюджета са свързани с вече одобрените мерки от плана 60/40. Това заяви на извънреден брифинг финансовият министър Владислав Горанов.
„Разработили сме 3 сценария, като разглеждаме най-негативния от тях, за да сме максимално подготвени с буфери“, призна той. „Най-общо казано, това, което предлагам за фискална рамка, е намаление на приходите с 2 млн. 440 милиона и увеличение на разходите с милиард и 70 млн. лв.“, каза той.
Горанов поясни, че 70 млн. лв. са за допълнителни лихвени разходи и един милиард допълнителен трансфер от държавния бюджет за финансиране на фонд безработица. „Предложили сме и увеличение на лимита на държавния дълг за да осигурим финансиране на дефицита, който ще се формира при увеличението на разхода за разликите“, каза той и поясни, че става въпрос за 3,5 млрд. лева или около 3% от БВП.
„Предлагаме увеличение на лимита на новия държавен дълг от сегашните 2,2 млрд. лева, които бяха включени в разчетите, до 10 млрд. т.е. 7,8 млрд. нов потенциален дълг. От сега правя уговорката, че от него, на първи етап, ще бъде необходимо да се търси от пазара 4,2 млрд., а останалата част от лимита ще бъде активирана само в случай, че се налага в следващите месеци осигуряването на допълнително ликвидно финансиране“, каза той.
„Всички тези мерки имат една единствена цел – да гарантират, че държавата има достатъчно ликвидност“, каза Горанов. „Продължавам да смятам, че консервативното планиране и добрата фискална политика дават добри възможности и имаме достатъчно буфери. Все пак ние трябва да сме подготвени за всичко. Можем да се окажем в ситуация, в която трябва да се реагира още“, призна министърът.
„Най-негативният сценарий, който разглеждам, е спад на икономиката с 3% през 2020 година, като възстановяването на заетостта очакваме да започне в края на 2020 година и да продължи през 2021 година“, призна той.
„Очакванията са, че растежът няма да бъде такъв, какъвто се очаква. Не може да кажем към този момент ще влезем ли в рецесия. Пред очите ни се вижда, че основните фактори на икономическия растеж – инвестиции и потребление, са поставени пред изпитание“, заяви той.
„Не се разглежда сценарий за промяна на данъчната политика. В криза такова увеличение не е добър съветник. Когато стопанският живот страда, натоварването с допълнителни тежести не подобрява състоянието му“, смята министърът.
