Добре дошли в Грийн Банк, малко американско градче, превърнало се в убежище за хора, бягащи от дигиталната ера.
В градчето в Западна Вирджиния се намира обсерваторията Грийн Банк, която съществува вече шест десетилетия и изисква пълна радиотишина, за да може да надниква дълбоко в космоса. В резултат на това мобилните телефони в Грийн Банк са забранени със закон, разказва Евронюз, цитиран от БГНЕС.
В града няма интернет и дори свещите за автомобили са забранени. Жителите на града вярват, че безжичният интернет и други радиосигнали са в състояние да ги разболеят.
„Идвайки тук и откъсвайки се от интернет, настъпва известно пречистване, което ти дава време да прочистиш съзнанието си“, казва Ивон Уолъч, 59-годишна собственичка на магазин за сувенири, която се е преместила в града преди шест години.
За да защити работата на обсерваторията, както и дейността на близката шпионска инсталация, през 1958 г. правителството на САЩ създава Национална тиха радиозона. Зоната налага ограничения на радиовълните, създадени от човека, в 13 000 квадратни мили, които заобикалят Грийн Банк. Тези ограничения включват както сигналите на мобилни телефони, така и WiFi рутери.
Представителите на туристическия отдел на щата Западна Вирджиния рекламират района, в който живеят по-малко от 200 души, като „най-добрата дигитална детоксикация“.
„В днешния свят, в който не можем да издържим повече от минута-две, без да чуем пиукането или бръмченето на технологично устройство, това е място, където можете да избягате от всичко това“, казва Челси Руби, секретар по туризма на щата.
Това намира отклик в страна като Съединените щати, където 85% от възрастните имат смартфон, а почти една трета съобщават, че са „почти постоянно“ онлайн.
Но не всички са доволни.
Роденият в Грийн Банк Патрик Коулман, на 69 г., твърди, че липсата на мобилни услуги е опасна и трябва да се прекрати.
„Хората, които живеят в този район, са лишени от мрежа за сигурност“, казва собственикът на туристическа спалня, като посочва автомобилни катастрофи в отдалечени райони, които „могат да оставят хората в безизходица“.
В последните няколко години обаче все повече тълпи прииждат в околностите, за да се отдадат на „Шангри Ла“ на тишината.
Нед Дохърти е дошъл в града, защото е бил заинтригуван от неговия по-малко свързан начин на живот.
„Дойдох тук с надеждата за по-спокойна зона, място без WiFi“, казва 38-годишният учител. „За всички това е „Шангри Ла“ на тишината.“
