Решенията на последните две Народни събрания са отговорни за ситуацията с големия дефицит в проектобюджета за 2023 г., предложен в края на миналата седмица от служебното правителство. Това стана ясно от думите на премиер Гълъб Донев в началото на правителственото заседание в сряда.
В петък финансовата министърка Росица Велкова внесе в парламента закона за държавния бюджет за тази година с дефицит с от 6,4 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), което е почти 12 млрд. Лева. Няколко дни по-рано двете най-големи парламентарни сили – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, се обединиха около постигането на 3% бюджетен дефицит.
“В този бюджет се оглеждат решенията на народните събрания от последните 2 години. Когато политиците критикуват служебното правителство за бюджета, те всъщност критикуват собствените си законодателни решения, довели до 6,4% бюджетен дефицит. В мотивите към законопроекта са посочени и възможни мерки за намаляване на дефицита до 3%, но те не са включени в разчетите за 2023 г.”, каза Донев в сряда.
По думите му преоктобюджета отразява “реалността, с която сме длъжни да се съобразяваме, независимо дали ни харесва или не”.
“Всяка идея на финансист или политик за общите ни пари е необходимо да срещне разбиране в Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание, а впоследствие да получи парламентарна подкрепа. Всичко друго е надприказване с нулева стойност”, добави служебният премиер.
Правителството на Донев категорично отказа да внесе проектобюджет в предишното Народно събрание и затова се наложи то да гласува удължаването на този за 2022 г.
