България има няколко икономически цели, които задължително трябва да бъдат изпълнени. Сред тях са увеличаване на брутния вътрешен продукт (БВП), привличане на чуждестранен капитал и излизане от валутния борд. Това коментира в ефира на Bloomberg TV Bulgaria проф. Ганчо Ганчев, макроикономист и преподавател в ЮЗУ.
„Темповете на нарастване на БВП на България трябва да бъдат много по-високи от средните за Европейския съюз, за да можем да гарантираме в дългосрочен план по-високо заплащане на работната сила и да се спре демографският спад. Докато сме във валутен борд, никога няма да имаме висок икономически растеж. Той е основната причина да сме най-бедната страна в ЕС“, е мнението на макроикономиста.
Той заяви, че продължава да е твърд привърженик на излизането от валутния борд, който е „неоколониална структура“ – нещо като финансова колония на ЕС, която поставя България в неравностойно положение в ЕС.
По думите му, излизането от валутния борд и насочването към еврозоната съвпада с преструктуриране на социалната политика и контрол върху цените.
„Ако имахме автономна парична политика, подобно на Чехия, Румъния, Полша, Унгария, това означава автоматично централната банка да може да има инфлационно таргетиране – да си поставя за цел да поддържа и поставя нарастването на цените в някакви граници с инструментите на паричната политика, главно лихвената“, аргументира се Ганчев какви биха били тези инструменти за проинфлационна политика.
Той напомни, че докато в еврозоната се прилага колективна парична политика, в нашата страна, заради валутния борд, се прилага собствена валутна политика.
„Тази автономна политика задължава и плаващ валутен курс, а това означава и връщане към ситуация в България от 1990 до 1997 г., която е свързана с големи рискове“, предупреди финансистът и посочи, че изискванията засягат решенията от един „много дисциплиниран и компетентен състав на централната банка, но смята, че БНБ от доста години е във валутен борд и няма такива експерти.
Ганчев напомни, че инфлацията е глобален проблем, който започна в резултат на световното възстановяване след кризата с пандемията и политиките, проведени от централните банки и правителствата на водещите страни.
Според него увеличаването на държавните дългове и парите, които са емитирани от централната банка, са част от причините за повишаването на инфлацията.
„Очаквам повишаването на цените да е временно явление, като от средата на следващата година ще имаме забавяне на този процес“, прогнозира макроикономистът.
По повод реализирането от държавата на пети пореден аукцион за набиране на дълг чрез продаване на държавни ценни книжа за по-малко от два месеца, при което се пое нов държавен дълг в размер на 2,5 млрд. лева, Ганчев е категоричен, че дългът е управляем и продължава да бъде по-нисък от средното за Европейския съюз.
„Част от парите, които взимаме назаем, отиват за погасяване на стари дългове, така че нямаме пропорционално увеличаване на държавния дълг“, посочи той.
Що се отнася до високата цена на електроенергията в резултат на либерализацията на търговията с електроенергия в рамките на ЕС, той зададе риторично въпроса как другите страни се справят с високата цена на електроенергията, а ние не.
„Защо нашият бизнес не може да работи, а този във Франция може. Голяма част от доставките на електроенергия във Франция и Германия са на дългосрочна основа, докато тук е важна текущата пазарна цена“, заяви експертът. Затова Ганчев съветва българският бизнес да се ориентира към дългосрочни договори за доставка на електроенергия, където цените биха били по-ниски.
„Едно от нещата, което вдига цената на електроенергията, са пазарните поръчки. Те изместват кривите на търсенето и повишават цената на електроенергия. Енергийната борса може да прекрати пазарните поръчки, тъй като спекулата на борсата е главно чрез такъв тип поръчки. Необходима е регулация на начина, по който се балансира търсенето и предлагането на борсата“, обясни финансистът.
Той обърна внимание на факта, че по време на преговорите между четирите партии за съставяне на правителство е доловил стремеж да се формулират ясни цели в областта на икономическата политика.
„Все още нямаме отговори на конкретни въпроси, като как точно трябва да се преструктурира „Марица изток“, къде могат да бъдат построени нови атомни мощности и присъединяването ни към еврозоната“, каза още Ганчо Ганчев.
Той коментира и темата за предложенията за вдигане на прага на ДДС и облекчен режим за малките и средни предприятия. „Повишаването на прага за ДДС е по-благоприятно за част от предприятията, които на практика няма да плащат ДДС. Това е добре за самия бизнес, но е зле за бюджета. Облекчен режим или намаляване на административната тежест на правото на одобрение за някои проекти би била добра практика, тъй като в България има голяма административна тежест върху средния и малкия бизнес“, каза проф. Ганчев.
Какви ще са предимствата след влизането на България в еврозоната и колко средства ще се влеят в икономиката ни? Ще се изпълнят ли икономическите цели на новите управляващи?
Целия разговор вижте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.
