Онна-бугейша са една от красивите тайни на Япония. За тях се знае малко – рядко им посвещават произведения, които да популяризират дейността им по света. „Жените-самураи” обаче никак не са били за подценяване. Били са прекрасни, но откровено страшни и…са били еманципирани, далеч преди женското движение да се пребори за правото им на глас.
Онна-бугейша можели да бъдат японки само от висшето съсловие. Често – много атрактивни. Да се ожениш за такава дама се считало за двойно преимущество. Можели да защитават дома си и да осакатят врага до неузнаваемост, макар малцина да си позволявали да ги предизвикат.
„Жена-самурай” е некоректно име. Знае се, че самураи са само мъжете. Онна-бугейша е титла за жени, но това не означава, че са били по-малко надеждни в бой.Често се биели наравно със съпрузите си, но избягвали да ги включват в най-кръвопролитните схватки. Знаели са обаче, че могат да им поверят защитата на дома, семейството и честта на фамилията. Освен това им се полагало да обичат децата си на основни бойни умения.
Онна-бугейша използвала копия, въжета, нагина и вериги. В поясите им имало ками, а изкуството да боравят с тях започвали да усвояват една на 12 години.
Започнали да обучават жени в случай, ако не достигат самураи в боевете. Известни са обаче истински героини. Най-популярната е Императрица Дзингу, съпругата на четиринадесетия владетел от династия Ямато (170 г. — 269 г.н.е.). След смъртта на мъжа си тази онна-бугейша поела регентството на сина си Одзин и така управлявала почти 70 години.
Източник: Жена на върха
