Под надзора на Европейската прокуратура в България се провежда акция на Главната дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) и Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), съобщи пред БТА служебният министър на вътрешните работи Иван Демерджиев. По информация на БНР двете служби са влезли в тецове и топлофикации, свързвани с Христо Ковачки. Засега има официално потвърждение от топлофикацията в Габрово и ТЕЦ „Марица 3“.
Мащабната операция се провежда в 10 области, като става дума за ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Брикел“, ТЕЦ „Марица 3“, както и топлофикациите в Перник, Габрово, Сливен, Велико Търново, Русе и Бургас, съобщи БНР.
В Габрово Демерджиев отказа да отговори на въпроса дали акцията е свързана с топлоцентралите с мотива, че „не е коректно“ да коментира преди да е приключила“.
От димитровградската ТЕЦ „Марица 3“ потвърдиха за БТА, че в дружеството се извършва проверка от ГДБОП и ДАНС. Проверяват се фактури и други документи. Разпитват се служители от производството и администрацията.
По думите на главния юрист на енергийното дружество Юлиян Семерджиев в момента предприятието е в работен режим, но няма проблеми със спазването на екологичните норми.
Пресцентърът на ДАНС каза пред Свободна Европа, че няма да коментира на този етап. Свободна Европа потърси директорите на ТЕЦ „Бобов дол“ Любомир Спасов и на ТЕЦ „Брикел“ Янилин Павлов, но и двамата бяха с изключени телефони.
Свободна Европа изпрати въпрос до пресцентъра на Европейската прокуратура, но до момента не е получен отговор.
Централите, за които се споменава в публикацията на БНР, през годините са свързвани с енергийния бизнесмен Христо Ковачки. Пред Свободна Европа той каза, че е консултирал въглищната ТЕЦ „Брикел“ край Гълъбово, но не посочи дали е имал пряко или косвено участие в собствеността ѝ.
Миналата година неправителствената организация „Грийнпийс“ – България публикува доклад, озаглавен „Осемте кръга на Въглищната империя на „Ковачки“. В него се описват взаимовръзки между редица фирми и централи, които през годините са били свързвани с името на Христо Ковачки.
България беше поела ангажимент да намали с 40% емисиите от въглищната енергетика до 2026 г. в Плана си за възстановяване и устойчивост, по който очаква около 12 млрд. лева европейско финансиране. Последното Народно събрание обаче задължи правителството да предоговори документа в частта му за енергетиката. Депутатите искат отпадане на ангажимента за намаляване на емисиите и гарантиране, че въглищните централи ще работят без ограничения поне до 2038 г.
Пред „Капитал“ Ковачки каза, че въглищата са „единственият надежден резерв, на който можем да разчитаме поне в обозримо бъдеще“.