В 10 часа сутринта слънцето в Хераклея Синтика вече е напекло. Насред прашното поле се издигат няколко бели мраморни колони, които свидетелстват за мащабите на форума, някога намирал се в сърцето на града.
Част от разкопките там вече са реставрирани. Виждат се основите на жилищния и занаятчийския квартал.
„Погледнете“, сочи ми проф. Людмил Вагалински към един камък. Това обаче не е обикновено място и дори камъните говорят. Отблизо се вижда пръст на крак, част от по-голяма статуя, която вероятно отдавна е изчезнала.
Проф. Вагалински работи на място от близо 20 години. За това време той пише историята на града, за който преди това няма много информация.
В началото на юли откриването на първата цяла мраморна статуя в България предизвика голям медиен интерес. Първоначално се смяташе, че тя е на бог Хермес, впоследствие се оказа, че вероятно образът е на важен древноримски държавник.
За проф. Вагалински обаче на място има много по-важни находки.
„Има разминаване в разбирането кое е важно за специалиста археолог и за широката публика. Ние създаваме аргументирана информация, това се очаква от нас, това значи история“, казва той.
Археологът започва проучването на обекта през 2007 г. Тогава не терена не се виждат никакви древни градежи, а само пръснати многобройни парчета от глинени съдове и тухли.
След като провежда изследвания обаче, археологът установява, че отдолу се крие хилядолетна история.
През годините той трябва да убеждава местните власти, че мястото си заслужава, а след това да се бори и със собствениците на частни терени, върху които се простира част от обекта.
„Ако статуята е за нещо полезно, то е, че тя фокусира вниманието върху обекта и върху проблемите, които има“, казва археологът.
„Изненадващи неща“
Мраморната статуя беше открита случайно в началото на юли.
Каналът, където е била заровена в продължение на 2000 години, е открит през 2018 г. По време на аварийната му консервация обаче хората на място се натъкват на нещо необичайно – парче мрамор. Затова решават да проверят какво се крие под пръстта.
„Като работиш много упорито, в един момент започват да ти се случват и някои изненадващи неща, както е със статуята“, казва проф. Вагалински.
Първоначално се предполагаше, че става въпрос за статуя на бог Хермес от 2 век след новата ера. След като лицето ѝ беше разкрито обаче се оказа, че вероятно става въпрос за обожествен държавник, а датировката се измести с 200 години по-рано.
В средата на юли статуята беше извадена от канала с помощта на кран и специален сандък и беше пренесена в музея в Петрич. Там предстои тя да бъде реставрирана и изложена.
„Изключителен шанс“
Къде се намира Хераклея Синтика? Заради откритата мраморна статуя много хора в България и по света започнаха да си задават този въпрос. Преди тях обаче в продължение на близо 100 години учени се питат същото без особен успех.
„Изключителен шанс е, че градът е на наша територия“, казва проф. Вагалински.
Смята се, че активният живот на града е между IV век преди новата ера и V век след Христа. Той е бил един от най-важните градове в провинция Македония, наред със Солун и Бер.
„Филип Македонски, бащата на Александър Македонски, идва тук около 350 г. пр. Христа и завладява региона, защото е искал да изтласка опасността от траки и други племена малко на север“, обяснява археологът.
Около 168 г. преди новата ера градът преминава в римски ръце – това е около 200 години преди останалата част от България да стане част от империята.
В Хераклея Синтика се смесват македони, римляни, траки, дори келти. Графити пък свидетелстват, че хора са идвали чак от Картаген, днешен Тунис.
Две земетресения обаче унищожават Хераклея. След тях идва и наводнение. Макар това да слага край на съществуването на града, му помага да се запази през годините под дебел пласт от глина, пясък и насип.
Как се открива историята
Преди историята да започне да излиза изпод пясъка, за Хераклея Синтика почти няма информация. Сега тя се пише с всеки един открит артефакт. Как точно се случва това? Как например се знае кога точно е станало земетресението, унищожило града?
„Това са години чертане, копане, мерене, мислене. За една такава дата, на която хората няма да обърнат внимание, са нужни усилията на разнородни специалисти. Това е предизвикателство за нас, но когато стигнеш до това нещо, усещането, че си се справил, е страхотно. Ти си бръкнал в миналото и си застопорил кога се е случило нещо“, казва проф. Вагалински.
Когато се даде отговор на въпроса „кога“, следват другите въпроси – „кой“, „защо“, „как“.
„Понякога една древна монета в определен пласт на мястото си носи много повече историческа информация. Това е много трудно да се обясни, но след това хората трябва да имат тази история“, казва проф. Вагалински.
За него един от най-интересните артефакти на място е надпис, преизползван за строеж на римска стена. Той разказва професионалната биография на виден римски пълководец и началник – дясна ръка на император Траян, при чието управление Римската държава достигнала своето най-голямо териториално разширение.
За него се търси информация през последните 600 години, казва проф. Вагалински.
„Това е надпис, който касае историята на цялата империя. Този надпис от Хераклея коригира и допълва историята на цялата империя, която тогава е на три континента“, добавя той.
През 2022 г. археологът събира историята на града в два тома – „Хераклея Синтика История чрез археoлогия“. Те са публикувани на сайта „Археология Булгарика“.
Проблемите пред града
Тази година се очаква разкопките на Хераклея Синтика да продължат до септември. Всяка година дължината на този период е различна, тъй като зависи от финансирането.
В момента обектът се стопанисва от община Петрич и от историческия музей там. В края на 2023 г. приключва проект за реставрация на част от откритите до момента разкопки. На обекта вече е изградена и инфраструктура, която го прави по-достъпен.
Влагат се и средства за популяризирането му. На място има посетителски център, като предстои да бъде създадена и зона за социализация на около половин километър от Хераклея Синтика.
Там ще има ресторант, зона за релакс, зона за къмпинг, както и зелено училище. Освен това на място ще има и виртуална зала, където ще бъде пресъздаден образът на града, както и битът на хераклейците.
„За да запазим автентичността на това, което е открито, ние залагаме на съвременните начини на експониране, а именно чрез дигитални въстановки да покажем как е изглеждал градът“, казва Катя Стоянова, директор „Културно наследство и туризъм“ в община Петрич.
В момента общината подготвя проектни предложения за следващите дейности по реставрация и консервация на разкритото през последните няколко години.
Основен проблем обаче остава собствеността на част от парцела, на който се намира Хераклея Синтика. Теренът е частен. Заради това както археологическото проучване там, така и запазването, и експонирането на античните градежи на място е системно възпрепятствано от собствениците на тези парцели, казва проф. Вагалински.
По закон археологическите обекти са публична държавна собственост, но земята, на която те се намират, остава със статут на собственост. В такъв парцел лежи част от градския площад на Хераклея. Той е разкрит напълно през 2018 г., след което отново е затрупан с пясък, за да се запази.
„Това, което ние сме успели от общината да направим като юридическа защита, е изпълнено. Направили сме подробни устройствени планове с предназначение за културно-историческо наследство, с което сме дали юридическа рамка и защита на имотите“, казва Катя Стоянова.
Всичко, свързано с Хераклея Синтика, е обявено и за обект от първостепенно общинско значение, казва тя.
Служебният министър на културата Найден Тодоров пое ангажимент да задейства процедура по принудително отчуждаване на частния имот, а от община Петрич вече са депозирали писмо с такова искане.
