Продължава спора да бъде ли разрешено дивото къмпингуване. По северното Черноморие някои туристи виждат последици от дивото къмпингуване като застрашаващо дюните в защитените територии, съобщава БНТ. Според тя кемпери и каравани ги рушат, а обитателите им произвеждат тонове отпадъци и замърсяват последните кътчета природа, опазена от бетона.
Кулинарният водещ Ути Бъчваров остро осъди в отворено писмо този начин на очивка и заедно с местната власт настоява час по-скоро да се приеме Наредбата, която трябваше да регламентира свободното къмпингуване още преди три години.
За Ути плажовете от Шабла до границата ни с Румъния са последната „обетована земя”, в която можеш да се порадваш на чиста, незасегната от презастрояване природа. Затова решава да заведе семейството си там, където могат да се насладят не само на морето, но и на защитените растителни и птичи видове.
„И като видях в какво се е превърнала – в какво сметище, бунище, бежански лагер, миазма на цивилизацията! Представяте ли си – това са хиляди автомобили, хора, палатки, каравани, които правейки малката далаверка да не плащат квартири, отиват и окупират брега! Те го завземат, унищожават, смачкват! Държавата е тази, която трябва да се намеси активно, безапелационно, за да могат да бъдат съхранени тези неща, да могат да ги видят децата“, пише Ути Бъчваров.
Плажът на Крапец попада в защитена зона по Натура 2000, но това не пречи на свободно къмпингуващите да превземат територията му.
Петър Георгиев идва в Крапец от дете заради прекрасния морски пейзаж, който не се е променил за разлика от брега.
„Караваните със сигурност се увеличиха в сравнение с преди и също боклуците се увеличиха”, коментира той.
Около 100 хил. лв. годишно са разходите на община Шабла за събиране и извозване на сметта от плажовете. „По график в град Шабла обслужването през летния сезон е 6 пъти месечно, като за плажовете – там е непрекъснато и непрекъснато се генерират отпадъци. Всеки ден извозва колата, но веднага след като контейнерите бъдат почистени – два часа след това те отново са пълни”, обясни екологът на общината Галя Камберова.
Реално жителите на общината плащат за сметта на гостите. Компенсация няма, нито пък контрол над туристите. Затова от местната власт настояват по-скоро да бъде приета наредбата за регламентирано свободно къмпингуване.
„Хубава или лоша, ние очакваме тази наредба да влезе в сила, макар че този сезон свърши”, допълни Камберова.
Не всички любители на свободните биваци обаче са съгласни да бъде въведен регламент. „Защото дивото къмпингуване е като демокрацията – това е осъзната отговорност – или можеш да я поемеш, или не можеш. Само със забрани в България няма как да стане, трябва и контрол”, смята Ростислава Драгомирова.
В действителност на плажа, където Ростислава е отседнала, край фара на Шабла, няма и следа от безразборно изхвърлени отпадъци независимо, че са организирани два лагера. Това впечатлява и Татяна Шпа от Украйна. Жената обикаля със съпруга си Балканите и е неприятно изненадана от гръцките плажове.
„Всички пристигат с автомобили: идват, къпят се, хранят се и си заминават, а след тях остават бутилки и опаковки. Тук не съм видяла такова нещо. Ние също прибираме своите отпадъци и ги отнасяме със себе си, никога не ги оставяме”, сподели тя.
Обнадеждени, че все пак отговорните хора надделяват, попадаме на друг контраст: диво къмпингуващи са ни оставили „незабравим спомен” – счупено странично огледало на автомобила на екипа ни.
