Безжизнено тяло на дете лежи на черен път в Странджа.
Намира го група доброволци. Сред тях е Симон*, студент от Франция и активист от доброволческа група, която помага на мигранти в беда.
„Лежеше буквално на пътя”, каза Симон пред Свободна Европа.
По-късно ще се потвърди, че детето е от Египет и е пресякло границата с група, водена от трафиканти. Изоставено е в гората, където умира. Други две деца от групата имат същата съдба. Случаят е от края на декември, но сега изплуват нови подробности.
За смъртта на децата съобщи фондация „Мисия криле“, която намери семействата им и помогна за разпознаването. Сега знаем и кои са те – Ахмад Алауден на 17 години, Ахмед Самра, на 15, и Сейфала Ейбелтаджи, на 15.
Тримата са под 18-годишна възраст и според българския закон са деца. В случая – непридружени деца мигранти, които влизат в България без родител или настойник.
Когато научават за първото бедстващо дете, доброволците веднага правят две неща – обаждат се на 112 и тръгват към мястото, посочено в сигнала. Но стигат там над 24 часа по-късно и заварват безжизнено тяло. Те казват, че полицията им е попречила да отидат по-рано.
Случаят повдига въпроса какво е правила полицията, която е знаела, че в гората има деца в беда.
Доброволците казват, че в сигналите им са били посочени координатите, където след това са открити телата на децата. Граничните патрули или не са отишли там, или са отишли и нищо не са направили, казват те.
Граничната полиция казва, че нейни служители са отишли на местата, но не са открили никого.
Но трите организации, участвали в опитите за спасяването на децата, отхвърлят обяснението и обвиняват властите, че са ги оставили „да замръзнат до смърт”.
Как се търсят бедстващи деца
След полунощ на 27 декември базирани в България чуждестранни доброволци получават сигнал за бедстващо момче в Странджа.
Съобщението е получено в 00:52 часа от непознат номер и съдържа видеоклип на момче, което лежи в преспи сняг и изглежда в тежко състояние, но живо, и координати, на които се твърди, че се намира то. Мястото е в гориста местност на около 4 км от село Вършило, община Созопол.
Доброволците подават сигнал на 112 в 1:35 през нощта.
До сутринта те получават съобщения за още две бедстващи момчета. Звънят още пет пъти на спешния номер.
„Препратиха ни към граничната полиция и казаха, че тя ще се свърже с нас, ако има новини. Но това така и не се случи“, каза Симон, активист от Collettivo Rotte Balcaniche – доброволческа група, която помага на мигранти в беда.
След като подават първия сигнал, доброволците тръгват с кола към предполагаемата локация на пострадалия.
Но в 2:02 ги спира патрул на гранична полиция. Той проверява документите им, но не им позволява да продължат. Те правят втори опит, но отново са спрени и са ескортирани от патрул към Бургас. Правят и трети опит и показват на граничните полицаи видеото с бедстващото момче, но пак са спрени.
Мястото, на което отиват активистите, е на около 20 км от най-близката граница.
Свободна Европа попита МВР дали и защо гранични полицаи са ги спрели. В получената позиция няма конкретен отговор. Посочва се, че в 30-километровата зона на българо-турската граница „присъствието на цивилни граждани е ограничено“.
На следващия ден доброволци стигат до мястото от първия сигнал по друг път. В 2:44 часа на 28 декември – повече от 24 часа след подаването на първия сигнал до властите – те откриват безжизненото тяло на момчето.
Звънят на 112 отново и остават да чакат полицията.
По-късно намират и другите две момчета мъртви.
В историята дотук липсва отговор на един ключов въпрос. Полицията е знаела, че в гората има бедстващи деца. Опитала ли е изобщо да ги намери?
Какво прави полицията
Свободна Европа няколко пъти попита МВР за действията на патрулите на граничната полиция. Във версиите на институцията за случилото се има противоречия.
В началото МВР каза, че граничната полиция изобщо не е получавала сигнал на 27 декември, а едва в ранните часове на 28 декември – 24 часа по-късно. Това каза служител на пресцентъра пред Свободна Европа в телефонен разговор на 31 декември.
Министърът на вътрешните работи Атанас Илков каза друго в интервю пред бТВ на 5 януари – че на 27 декември са постъпили два сигнала, но на посочените координати не са открити хора.
„Мигновена реакция на колегите, [но] пристигайки на мястото, мигранти не установяват“, каза Илков.
В писмени отговори от 9 януари до Свободна Европа Главна дирекция „Гранична полиция“ каза, че са получени три сигнала на 27 декември, но на координатите не са намерени хора, а телата са намерени „на различни места от посочените точки с координати в сигналите“.
Доброволците обаче казват друго – че са намерили телата на локациите, които те са получили и подали на 112, или много близо до тях.
В първия случай получената от доброволците локация, която те са предали на властите, се намира на около 10 метра от черен път. Мястото, на което те са намерили тялото 24 часа по-късно, е от другата страна на пътя. Разстоянието между двете точки е около 35 метра.
В другите два случая телата са били на посочените координати, каза Симон.
„[Бяха] на пътя. Ако полицията е отишла […], няма как да не ги е видяла“, добави той.
„Това оставя две възможности – или полицията не е отишла на локациите“, каза Симон, или „са отишли и са оставили хората умиращи или мъртви.“
Организациите, участвали в опитите за спасяване на децата, съобщиха, че до първото тяло доброволците са открили „пресни отпечатъци от обувки и следи от кучета“.
„Това предполага, че българските власти са достигнали до мястото и са отказали или помощ, или дори прибиране на тялото“, написаха те в позиция.
Говорител на граничната полиция отказа да коментира това твърдение.
Това не е първият случай
Това не е първият случай на непридружени деца, които губят живота си в България.
През 2024 г. „Мисия криле“ работи по няколко сигнала за починали или бедстващи непълнолетни, каза пред Свободна Европа Диана Димова, председателка на фондацията.
В един случай става дума за 16-годишно момче в безпомощно състояние.
„Ние получихме локация и видео и пуснахме сигнал. Полицаите отново отрекоха и казаха, че ние пускаме фалшиви сигнали“, каза Димова.
„Тялото на това дете беше намерено няколко месеца по-късно.“
Няма официални данни колко мигранти са загубили живота си в България. Международно журналистическо разследване потвърди 93 смъртни случая за 2022 и 2023 г.
Реалният им брой вероятно е по-голям, а изчезналите са стотици, каза Димова.
Фондацията подава сигнали до институциите, когато научи за бедстващи или починали мигранти, но често от това не следва нищо.
„Те никога няма да кажат, че отказват или че на мигранти не помагат“, каза Димова.
„Но от действията им ние виждаме, че тези случаи не са приоритетни. И тези хора остават на произвола.“
Смъртта на трите деца е най-тежкият случай, по който е работил Яхия Хомси, медиатор и преводач в „Мисия Криле“. Той човекът, който открива семействата и им съобщава за смъртта на децата.
„Това е най-трудната задача – когато се свържеш със семействата и трябва да им кажеш, че детето им е починало“, каза Хомси пред Свободна Европа.
Говорим с него малко преди да посрещне близки на едно от момчетата на летището. Те идват в България да разпознаят тялото.
„Какво ще преживее семейството в тези минути“, пита се Хомси.
Сега самоличността на трите деца е потвърдена, а твърдението на властите, че става дума за мъже на 30 години, е опровергано.
Но случаят не трябва да приключва тук, каза Диана Димова.
„Мисия Криле“ призова за разследване, което да открие и изправи пред съд трафикантите, които са изоставили децата, и за проверка на действията на органите на полицията, работили по случая.
*Името е променено. Доброволецът се съгласи да говори само при условие, че самоличността му не се разкрива, защото се опасява от репресии.
