София направи опит да оневини комунистическото минало. Това стана в четвъртък, 31 юли, когато правителството предложи държавна награда за близък съратник на Тодор Живков. Става дума за бившия министър на културата (1982-1989) Георги Йорданов.
Новината идва 24 години след приемането на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен.
Сред аргументите за награждаването на Йорданов е цялостната му дейност в областта на културата. Служебният кабинет определя тази дейност с израза „духовно въздигане на нацията“.
Друг аргумент е свързан с това, че Йорданов навършва 90 години.
Предложението е на служебния министър на културата Найден Тодоров и е одобрено от Министерския съвет. Документът е изпратен на президента Румен Радев, от когото се очаква да връчи на Йорданов орден „Стара планина“ първа степен.
Кой как реагира на новината
Намерението на кабинета предизвика гнева на депутата Атанас Атанасов, един от лидерите на „Демократична България“. В четвъртък той го определи като недопустимо от трибуната на парламента и напомни за закона, обявил комунистическия режим за престъпен още през 2000 г.
Депутатите от БСП реагираха с викове на възмущение към Атанасов и с възхвала към Йорданов, и физически се приближиха до говорещия от трибуната депутат с намерение за силово решаване на спора. Председателката Рая Назарян повика квесторите и обяви почивка.
БСП е правоприемник на БКП, управлявала България от 1944 до 1989 г. Името на партията е сменено през януари 1990 г. и оттогава тя се казва така, както и днес. През април 1990 БСП изключва Георги Йорданов от партията в опит да преодолее престъпното си минало.
Кой е Георги Йорданов
Георги Йорданов е роден през 1934 г. в село Твърдица близо до Нова Загора. Той завършва право в Софийския университет и известно време работи като прокурор в Сливен. Но кариерата, с която е познат в България, е тази на комсомолски и партиен функционер, работил предимно в структурите, свързани с пропаганда и агитация в Сливен и в София.
„Пропаганда и агитация“ е името на отдел в тогавашната БКП и в Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС, наричан също и комсомол). В 45-годишния период на тоталитарната държава изкуството и културата се смятат за част от „пропагандата и агитацията“, а произведенията, които се разминават с партийната идеология са порицавани, критикувани, отстранявани от пазара или забранявани.
Формално той е министър на културата само от лятото на 1987 до ноември 1989 г., но преди това от 1982 г. оглавява Комитета за култура (с ранг на министерство). От 1986 г. е начело и на Съвета за духовно развитие – друга структура на властта, която контролира дейците на културата. Преди 80-те години той е от близките на Людмила Живкова, дъщерята на Тодор Живков, за която се твърди, че извършва революция в културата.
По всчки тези причини Йорданов е смятан за представител на БКП по въпросите на културата в продължение на поне десетилетие и половина.
Йорданов е сред организаторите на много събития, които популяризират българската култура по света. Това се отнася предимно за постижения от епохата на древността, каквото е тракийското златно съкровище, обиколило и с негово участие света, или за народното песенно творчество – например Мистерията на българските гласове, или за изпълненията на класическа музика.
Този принос на Йорданов е сред основните аргументи на днешните му привърженици, които защитават правото му на държавна награда.
Критиците напомнят пагубната роля на комунистическото ръководството на културата в извършването на най-малко две големи престъпления от 80-те години. Първото е провеждането на репресиите над българските турци (1984-1989), а второто – преследването на българските дисиденти, по-голямата част от които са хора на изкуството и науката.
Георги Йорданов и дисидентите
През 80-те (както и в предишните години) са забранявани книги, филми и театрални спектакли, чиято естетика е в разрез със стила на социалистическия реализъм, и чиито послания се разминават с пропагандата. Например книгата „Лице“ на Блага Димитрова, филмът „Една жена на 33“ на Христо Христов, спектакълът „Любовни булеварди“ по текст на Стефан Цанев.
Джазът се изпълнява в малки маргинализирани пространства, рокът само инцидентно се преборва за публичност, съвременни музиканти се слушат само по заглушаваното Радио Свободна Европа или от плочи, издавани в чужбина.
В края на 80-те младите кинодейци провеждат едни от първите сбирки, дали началото на българското дисидентско движение. Техните организатори и активисти са следени, произведенията им не получават зелена улица. Срещу създателите на самиздатските списания „Глас“ и Мост“ Едвин Сугарев и Владимир Левчев се водят и съдебни дела, освен че са уволнени или оставени без работа.
Георги Йорданов и българските турци
Архивите на БКП и Държавна сигурност показват, че Йорданов е сред активните участници на обсъждането как да се депортират българските турци в Турция през 1989 г. Това е най-масовото преселване на хора в Европа след края на Втората световна война. Над 320 хил. мюсюлмани са прогонени от България в рамките на три летни месеца, а едновременно с това – обвинени в това, че са предали Родината, като са я напуснали по собствена воля.
Преди това да се случи, Политбюро провежда заседание, на което обсъжда включително и предстоящото „изселване“. Коментира се фактът, че българските турци са създали свои нелегални организации, които не са под контрола на Държавна сигурност (нямат връзка с ДПС и Ахмед Доган). Лидерите на тези организации, както и най-авторитетните хора в общността на българските турци, не са изгонени от България заедно с всички, а поединично и по-рано през годината.
Държавата ни има интерес да изтече малко кръв
Това е контекстът, в който Георги Йорданов казва:
„Държавата ни има интерес да изтече малко кръв. Това, което е нечисто, трябва да изтече. Има хора, които са на нашата позиция. Като се опрем на тези хора, като си отидат най-фанатизираните, нещата постепенно ще се успокоят.“
Какво значи „духовно въздигане на нацията“
Правителството на Димитър Главчев използва неочакван израз в аргументите си за награждаването на Георги Йорданов: заради неговия принос за „духовното въздигане на нацията“.
Този израз е на комунистическата държава, оформен в самото начало на 80-те години. Употребата му съвпада с периода на налагане на национализма като основен елемент на тогавашната идеология. За „величието на нацията“, „въздигането“ й, „възраждането“ й, се говори по партийни конгреси, манифестации, телевизионни и радио новини, чак до часовете на класния ръководител.
В лансирането на тези и подобни изрази имат голяма роля много български историци, произвели както автентични, така и фактологически неверни изследвания за величието на българската история.
Невярната част от заключенията им е използвана за репресиите срещу българските турци, започнати през 1984 г. с един аргумент, обявен за научен: че в България няма етнически турци, а става дума за българи, които са били насила помохамеданчени във вековете назад. Тогавашната държава отпуска огромни суми за авторите на такива изследвания и за производството на филми, свързани с темата.
Това, което става в реалността е друго: МВР и армията със сила сменят имената на мюсюлманите с български, унищожават се всички следи за родните им имена – от здравни картони с история на болестите до паметните плочи от гробищата. Забранени са езикът, облеклото и религията на мюсюлманите, масово са вербувани деца, които да доносничат. Чак в края на 5-годишния тормоз над 320 000 са депортирани в съседна Турция.
Изрази като „въздигане на нацията“ определят и начина, по който БКП започва да нарича престъплението си срещу българските турци – „Възродителен процес“.
Какво е „престъпление на комунизма“
Законът за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен е гласуван от парламента на 5 май 2000 г. Това става с гласовете на мнозинството от Обединените демократични сили, чийто лидер тогава е премиерът Иван Костов.
Законът е многократно критикуван заради това, че има характеристиките на декларация и не предвижда наказания за извършителите на престъпленията.
БКП е отговорна за злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за идеологически цели
Но в закона има подробно описание на престъпните действия, извършени между 1944 и 1989 г. В член втори, алинея 1 е посочена специфичната роля на културата, образованието и науката в извършването на куп престъпления. Текстът гласи:
„Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за (…) злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия“.
Кои са „изброените по-горе действия“? Законът ги описва като унищожаване на права, собственост, морални ценности, както и като „целенасочено и преднамерено унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация“.Съпоставени с днешния ден, думите са имали по-точно звучене, а са минали само 24 години.
