Ден, след като най-малката партия в 48-ото Народно събрание – „Български възход“, откликна на призива на главния прокурор Иван Гешев за диалог с депутатите и го покани в парламента, това стори и най-голямата – ГЕРБ.
Подобно на бившия служебен премиер Стефан Янев, който във вторник увери Гешев, че „в наше лице имате партньор“, депутатите от партията на Бойко Борисов също дадоха да се разбере, че за тях въпросът с оставката на главния прокурор не стои на дневен ред.
Вместо това те декларираха, че са съгласни с позицията на Гешев по темата за реформа на съдебната система е необходим „експертен дебат и да има чуваемост“. И дори стана ясно, че очакват от неговия екип идеи как да бъде решен проблемът с липсата на механизъм за независимо разследване на главния прокурор.
Тази тема стои пред България от ноември 2009 г., когато Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) за пръв път коментира недосегаемостта на ръководителя на държавното обвинение в решението си по делото „Колеви срещу България“, заведено от наследниците на разстреляния през 2002 г. прокурор Николай Колев.
През следващите години препоръки и очаквания за решаването на този проблем периодично са идвали от Съвета на Европа и Европейската комисия. Само преди ден Венецианската комисия за пореден път посочи, че очаква цялостна съдебна реформа.
В началото на срещата с Гешев и част от неговите заместници председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова отбеляза, че в контекста на последното становище на консултативния орган на Съвета на Европа трябва да бъдат обсъдени „законодателни решения в частта за отговорността на главния прокурор“.
Като спешна обаче тя определи друга тема – промените в „морално остарелия“ Наказателен кодекс. Със същите думи Гешев определи този закон няколко часа по-рано по време на Национално съвещание на прокуратурата. По този повод Атанасова припомни, че сред предизборните обещания на ГЕРБ са ускоряване на съдебния процес и възстановяване на чувството за справедливост на българските граждани.
„Изключително благодаря за възможността да изложим своите виждания и експертни становища“, каза от своя страна Гешев и отново изложи тезата си, че страната е изправена пред „национална катастрофа“ заради повишените нива на престъпност.
Подобно на всички предишни свои публични появи, в които коментира тази тема, той отново не сподели статистически данни в подкрепа на това твърдение. Посочи обаче, че един от проблемите на българския наказателен процес е, че „се набляга на правата на нарушителя винаги“.
Директорът на националното следвие и негов заместник Борислав Сарафов пък изтъкна като проблем „тежкият формализъм“ в процесуалните закони, който според него забавя правосъдието.
„Това, което трябва да се промени, не е персонализирана правна реформа, а инструментите, с които работим“, добави Сарафов, който е единствен кандидат в настоящия конкурс за следващ шеф на Националната следствена служба.
По време на срещата Гешев на няколко пъти разкритикува поведението на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, които продължават да настояват за неговата оставка. Освен тях, БСП и „Възраждане“ също все още подкрепят тази позиция.
„Няма как хора, които нищо не разбират от право, да правят правна реформа“, отбеляза главният прокурор споменавайки бившата правосъдна министърка от ДБ Надежда Йорданова, която внесе във Висшия съдебен съвет (ВСС) искане за отстраняването му от поста, но то беше отхвърлено от мнозинството.
По повод липсващият механизъм за независимо разследване на главния прокурор Гешев коментира, че българското законодателство „далеч не е това, което беше когато беше постановено решението по делото „Колеви срещу България“.
„Юридическият отговор е, че това може да стане само чрез конституционни промени“, добави все пак той, подчертавайки, че има предвид „внимателно обмислена конституционна реформа“, а не „да се даде оръжие в ръцете на една политическа групировка“.
По този повод Радослав Чолаков от ГЕРБ каза, че споредн него има „сили и кръгове“, които не искат да се реши проблемът с недосегаемостта на главния прокурор, а го превръчат в „парен чук, с който се удря политическата и съдебната система непрекъснато“. Затова подкрепи тезата на прокуратурата, че „дискусията за правораздавателна реформа трябва да излезе извън парламента“.
„Ние трябва вече този казус да го решим и да го затворим“, обобщи Чолаков и добави: „Би било мнного интересно самата главна прокуратура да даде своите предложения.“
В отговор Гешев заяви, че многократно е разговарял с представители на Венецианската комисия и „резултатът, който те искат“, може да бъде постигнат само чрез конституционни промени. Той обаче не уточни какви трябва да бъдат те.
„Тогава когато разговорът е професионален, нещата се изчистват“, каза и Екатерина Захариева, която беше вицепремиер по правосъдната реформа в последния управленски мандат на ГЕРБ (2017-2021).
Тя постави под въпрос дали трябва да се мисли за изцяло нов механизъм за незаивисимо разследване на главния прокурор или „трябва да се погледне още веднъж какво може да се направи с правомощията, йерархичната зависимост“.
„Тази среща става все по-интересна, аз усещам как с нейното развитие разговорът става все по-наситен с конкретика. За съжаление тя е лимитирана във времето. На някой би могло да му се стори, че тази среща е сгодна, но уверявам, че нейната идея не е просто да се уверим във взаимното си почитание, а идеята е да кажем, че няма да търсим чисто политическите решения в полето на експертността“, обобщи Росен Желязков.
Малко след това срещата приключи на фона на шеговита реплика от Гешев, че „никой не е обещавал, че промяната ще е към хубаво, каквато и да е тя“.
Единствената критика, която се чу към него, дойде от Даниел Митов. Обръщайки се към Гешев с молба да му прости „фриволността“, депутатът изрази съжаление, че прокуратурата не е образувала дело срещу бившия премиер Кирил Петков за съставяне на документ с невярно съдържание.
Той имаше предвид декларацията на Петков, в която беше заявил, че се е отказал от канадското си гражданство, но впоследствие Конституционният съд установи, че това не е станало факт преди да всъпи в длъжност като служебен министър на икономиката.
Митов беше един от министрите във втория мандат на ГЕРБ (2014-2017), който впоследтвие стана подсъдим, но беше оправдан от съда. В тази връзка в миналото той публично е критикул прокуратурата, че изпълнява политически поръчки и в момента дори води дело срещу нея за обезщетение от 100 000 лв.
