Решава, че иска да се занимава с актьорско майсторство, докато се обучава да стане морски пехотинец. Необичайно, но не и за него.
Тази черта проличава и в ролите, които играе. Той няма проблем да бъде Кайло Рен в един филм, Маурицио Гучи – в друг и полицай – в трети.
Способността му да се превъплъщава в най-разнообразни персонажи му печели две номинации за награда „Оскар“ и световна слава. Той е Адам Драйвър и влиза в главната роля в дългоочаквания филм на Франсис Форд Копола – „Мегаполис“. Световната му премиера беше на 27 септември, а в България ще бъде на 1 ноември.
Адам Драйвър е роден на 19 ноември 1983 г. в Сан Диего, Калифорния. Родителите му се развеждат, когато той е малък и Драйвър се мести да живее с майка си в малкия град Мишауока.
Като ученик той участва в пиеси, а след като завършва, решава да кандидатства в престижното училище за изкуства Джулиард в Ню Йорк.
Не е приет, но въпреки това решава да замине за Лос Анджелис и да се опита да пробие в киното. Събира целия си багаж, сбогува се с тогавашната си приятелка и тръгва.
По пътя обаче колата му се разваля, а той дава почти всичките си пари, за да я поправи. След няколко дни останалите му 200 долара стигат само за прибирането му обратно в Мишауока. Така, седмица по-късно, надеждите му за кариера в Лос Анджелис приключват.
„Чувствах се като неудачник“, казва той пред изданието Ню Йоркър.
След трагедията на 11 септември 2001 г., когато два самолета се врязват в кулите близнаци в Ню Йорк, Драйвър иска възмездие, макар да не знае точно срещу какво.
„Не беше срещу мюсюлманите“, казва той. „Бяхме нападнати. Исках да се боря за страната си срещу когото и да е“. Така Драйвър решава да стане част от морската пехота.
Там, по време на бойна симулация, бял фосфор се взривява над трениращите морски пехотинци, сред които е и Драйвър. Няма ранени, но случаят го подтиква да се върне към актьорската си мечта.
Малко преди да бъде изпратен в Ирак, Драйвър претърпява инцидент и е освободен от армията. Той се записва в университета в Индианаполис, където участва в университетски постановки, а след това отново се явява на прослушване за Джулиард – този път успешно.
През 2010 г. Драйвър дебютира на Бродуей, а кариерата му в киното започва две години по-късно с малка роля в сериала на HBO „Момичета“. Участието му носи голяма популярност и три номинации за награда „Еми“ (2013, 2014 и 2015 г.).
Големият му пробив обаче идва с ролята му на злодея Кайло Рен в „Междузвездни войни: Епизод VII – Силата се пробужда“. Драйвър участва и в „Междузвездни войни: Епизод VIII – Последните джедаи“ (2017) и „Междузвездни войни: Епизод IX – Възходът на Скайуокър“ (2019).
През 2016 г. излизат три филма с него, които го утвърждават като добър актьор. В научнофантастичния трилър „Среднощен чудак“ Драйвър се превъплъщава в правителствен следовател. Във филма „Патерсън“ на Джим Джармуш е шофьор на автобус и поет, а във филма „Мълчание“ на Мартин Скорсезе – португалски свещеник от XVII век.
Драйвър получава първата си номинация за „Оскар“ през 2019 г. за ролята си на полицейски детектив от еврейски произход във филма „BlacKkKlansman“. През следващата година Драйвър получава още една номинация за „Оскар“.
През 2021 г. той се превъплъщава в ролята на модния дизайнер Маурицио Гучи в „Къщата на Гучи“, а на следващата година – в тази на автомобилния производител Енцо Ферари във филма „Ферари“.
Въпреки всичките си успехи в киното Драйвър дълго време отказва да гледа собствените си филми. Това се променя едва през 2023 г. Той казва, че трябва да гледа един филм много пъти, за да забрави, че гледа себе си, и да го постави в контекст.
„Научавам много за това колко хубаво и лошо е да наблюдаваш себе си“, казва той.
Извън киното Драйвър е основател на „Изкуство за въоръжените сили“ – неправителствена организация, която прави театрални представления за всички клонове на армията в САЩ и в чужбина. По този начин той иска да помогне на служещите в армията да се справят по-лесно с преживяното.
„Бях поразен от това как сценичните изкуства ми помогнаха да изразя преживяванията си от армията, и първите хора, които ми дойдоха на ум, бяха момчетата, с които служих, по-специално наборните войници“, казва той.
