По хлъзгавия булевард „Витоша“ в София минава скромно шествие под надслов „Нито една повече“. Участниците в него са се скрили от студа под големи палта и чадъри, натежали от първия сняг. Гласовете им обаче се чуват силно.
„Жени, живот, свобода“, „Сексизмът убива, властта прикрива“, „Долу патриархата“. Тези оглушителни скандирания привличат погледите на хората в околните заведения. Сигурно се чудят защо някой ще излезе на протест в събота вечер – и то при този сняг.
Причината е Международният ден за елиминиране на насилието срещу жени, който се отбелязва на 25 ноември.
Всяка година на този ден хора в целия свят излизат на улицата, за да покажат солидарност с жените жертви на насилие и да поискат мерки за справяне с този проблем. В България освен в столицата шествия се проведоха и в Пловдив, Варна и Велико Търново.
Близо 89 000 жени по света са убити умишлено през 2022 г. по данни на ООН. Убитите жени в България досега през 2023 г. са 20 според неофициални данни, събирани от неправителствени организации по публикации в медиите. Заподозрените насилници са техни бивши или настоящи партньори, както и близки роднини.
Преди да тръгне шествието в София, хората се събират пред Съдебната палата. Много от тях носят плакати с надписи – „Спрете да биете жените си“, „И една е много“, „Няма да мълчим, няма да търпим“.
„Искаме постоянна гласност на проблема и политики за превенция на насилието, а не само наказания за вече извършените престъпления“, казват организаторите от колектива „Феминистки мобилизации“ пред събралите се хора. И добавят:
„Искаме справедливост, права и достоен живот за всяка една жена.“
„Трябва да се говори“
„Тук съм днес, за да подкрепя абсолютно всички жертви на насилие, било то физическо, или психическо“, казва 38-годишната Мария Матева за Свободна Европа.
Тя иска жените, които стават жертви на насилие, да знаят, че не са сами и могат да потърсят помощ. За техните насилници Мария иска „по-адекватни и навременни наказания“.
„Тук съм и като майка на двама синове, за да помнят моето послание, че ако някога си позволят да ударят или тормозят жена, все едно за тормозили майка си“, добавя Мария.
Психологът Денис Никифоров се включва в шествието, защото смята, че „трябва да се сложи край на насилието във всяка една форма“.
„По никакъв начин то не трябва да се толерира. Много е хубаво, че дори в това време има толкова много хора, които са съпричастни и знаят, че от нас зависи да спрем насилието“, добавя Денис.
Малко по-встрани от тълпата е и Александра Камбурова с кучето си Квестор. Александра е стажантка в Българския фонд за жените, който също подкрепя шествието.
Затова тя много се вълнува да бъде тук и вярва, че всеки човек трябва да адресира проблема с насилието срещу жени. „Трябва да се говори, да не се мълчи, да не се крием. Дори когато се плашим или натъжаваме“, добавя Александра.
Междувременно на стълбите пред Съдебната палата няколко души държат речи.
Сред тях е Габриела Банкова, която в събота сложи край на 12-дневна гладна стачка. На 13 ноември Габриела започна своя протест срещу съда на същите тези стълби – заради липсата на възможност транс хората като нея да променят юридическия си пол.
На шествието Габриела призова хората да не мълчат, когато стават свидетели на насилие. И добави, че в България насилието не е само срещу жените или ЛГБТ хората, а срещу всички граждани на страната.
Какво се промени през последната година
За България 2023 г. е знакова по отношение на проблема с насилието срещу жени. През юли стана известна историята на 18-годишната Дебора Михайлова от Стара Загора, която беше пребита и обезобразена с макетен нож. Обвиняем е бившият ѝ приятел.
Този случай предизвика недоволството на хиляди хора, които излязоха на масови протести в повече от 45 града.
Малко преди да се разбере за случая на Дебора, в Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) бяха приети дългоочаквани промени. С тях беше удължен срокът за подаване на молба за защита след преживян акт на насилие.
Заложи се и създаването на Национален съвет за превенция и защита от домашното насилие към Министерския съвет, както и на Национална информационна система, в която трябва да се събират данни за случаите на домашно насилие в страната.
В промените в ЗЗДН обаче имаше важен пропуск – те защитаваха само хората, които имат брак, роднинска връзка или живеят във фактическо съпружеско съжителство със своя насилник. Извън защитата на закона оставаха жертвите на насилие, които са в интимна връзка с партньора си.
След случая на Дебора и това се промени. Под силния обществен натиск парламентът гласува нови промени в ЗЗДН, с които вече се предвижда право на защита на хора, преживели насилие в условията на интимна връзка. Това обаче важи само за отношения между мъж и жена, които продължават повече от 60 дни.
„При законодателството промените все още не са достатъчни, но поне тази тема вече не е табу“, казва Мария Матева. „Вече е нормално човек да сподели за преживяно насилие, вече хората знаят, че вината за това не е в жертвата.“
„Малко по малко пострадалите от насилие жени откриват една по-комфортна среда, в която могат да разкажат случилото се, колкото и да е тежко. И така да дадат надежда на някого, който още няма тази смелост“, добавя Александра.
Какво още има да се променя
Според участниците в шествието са нужни още много промени, за да се спре насилието срещу жени в България.
На първо място, ЗЗДН трябва да защитава всяка жертва на домашно насилие, без значение от сексуалната ориентация и продължителността на връзката, казват от „Феминистки мобилизации“.
Те настояват да има достатъчно кризисни и консултативни центрове за пострадали от насилие, както и да се въведе правна рамка за психологическото, икономическото и т.н. насилие, което не е задължително физическо.
„Трябва да има по-добра нормативна уредба, по-силни закони и повече акции“, казва Денис.
„И най-важното – да не живеем в страх.“
Над София продължава да вали сняг, когато хората от шествието се разотиват. На оградата пред Съдебната палата остават няколко лилави плетени рози.
Те символизират жените в България, убити от свои партньори и роднини през годината. От всяка роза виси бележка с думите, които протестиращите няма да се уморят да повтарят:
„Нито една повече“.
