ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 96, 1990 г.
„ДА НЕ ИЗДЪРПВАМЕ ДЪСКАТА ИЗПОД ДАВЕЩИЯ СЕ!“
ЗАЯВЯВА ДЕПУТАТЪТ ВЪВ ВНС ВЪЛКАНА ТОДОРОВА
-Разговаряме в края на една седмица завършила с излизането на парламентарната ви фракция от заседанията на парламента. Този факт не може да не Ви безпокои и навярно сте разсъждавали дали ситуацията не можеше да се избегне…
-Надявам се, че когато разговорът ни стане достояние на читателите част от страстите ще са се поуталожили, но истината е, че ситуацията извън сградата на Народното събрание изискваше представителите на СДС в нея да заемат по-категорична позиция. Струва ми се, че сблъсъкът не можеше да бъде избегнат. Масовите прояви на привържениците ни показаха, че липсва доверие към правителството и към самия премиер-министър.
-Бяхте сред записалите се за обяснение на начина, по който се е гласувал вот на недоверие към правителството, но не успяхте да стигнете до микрофоните…
-Исках да изясня отношението си по възможностите на това правителство да изведе страната от кризата. Мисля си, че шансът му да осъществи набелязаните реформи е незначителен, защото то ще се опира на старите структури и кадри. България се оказа в положение на банкрутирала фирма, но вместо да се потърси ново ръководство (както е в цял свят), бе посочена вратата на работниците… Ние желаем нашата икономика да се развива на професионална основа, като не се допуска неконтролируемо покачване на цените. Предложеният бюджет само ще изстиска и последните жизнени сокове от обикновените трудови хора и при съществуващия дефицит ще ги изправи пред въпроса за физическото оцеляване. Цялата програма, образно казано, означава да се издърпа дъската изпод краката на давещите се, като се забрави, че безскрупулните няма да се поколебаят да стъпят върху главите на по-слабите, за да се доберат до спасителния бряг. Сегашните ръководители, отгледани и възпитани в една система на колективната отговорност (по-скоро – безотговорност), на подчинение и липса на обратна връзка, имат не само вредни навици, но и унищожителен стил на ръководство. Те не могат да бъдат гаранти за хода на реформата и прехода към пазарната икономика.
-Вие сте член на парламентарната комисия по аграрната политика и реформите в селското стопанство. На дневен ред стои законопроектът в тази област. Доколкото зная, на вниманието на парламента са представени няколко законопроекта, внесени от правителството, БЗНС, Съюза на собствениците на земя и БЗНС „Н. Петков“. СДС не е внесъл свой проект…
-Макар и късно, подобен проект бе внесен и от СДС, но комисията насочи поглед към проекто-закона, внесен от правителството, макар (според мен) далеч по-благоприятен да бе текстът на БЗНС. Сега нашата комисия представя за пленарно обсъждане текст, с който се решават няколко основни задачи. На първо място се защитава последователно възгледът за равнопоставеността на всички видове собственост, като се провъзгласява принципът за възстановяване собствеността на стопаните, влезли някога в ТКЗС. Признава се правото на пълноценна стопанска изява на частните земеделски стопани.
-Това са преимуществата, а слабостите…
-Не се поставя и съответно не се решава цялостно въпросът за поземлените отношения. Проекто-законът е изграден не върху основата на икономическата логика, а върху базата на икономическите забрани. Казано накратко – законът (в този му вид) ще решава проблемите на вчера и днес, но не и на бъдещето…
-Не са малко читателите ни, които питат защо техните депутати не използуват аудиторията на парламента, за да пледират за преимуществено разрешаване на въпросите, стоящи пред избирателните им райони. Какво е личното Ви отношение към подобни искания?
-Според мен една от основните слабости на парламента е, че микрофоните му се използуват и за поставяне на въпроси от компетенцията на изпълнителната власт. Някои от колегите считат, че правейки това, изпълняват дълг към избирателите си. Всъщност те не само не се решават, но и забавят изпълнението на основното, за което сме изпратени – изработването на нова конституция и привеждане на законодателството в съответствие с реалния живот. Считам, че пред микрофоните трябва да се застава само когато говорещият е компетентен и когато има да каже нещо различно или пропуснато. Колкото до проблемите на отделните избиратели – те трябва да се поставят там, където могат да бъдат решавани – пред органите на изпълнителната власт, никога няма да откажа да сторя това.
Въпросите зададе Христо ХРИСТОВ
