В прашните покрайнини на Тбилиси през 1880 г. Александър Ройнашвили спира каретата си и се обръща към младата си съпруга. „От днес вече не си моя жена и аз вече не съм твой съпруг“, казва ѝ той. След като шокираната жена слиза на пътя, Ройнашвили продължава на изток към днешен Азербайджан, а каретата му дрънка от фотографско оборудване.
След като приключва с нещастния си брак, Ройнашвили никога повече не се опитва да изгради семейство. Вместо това фотографът посвещава енергията си на документиране на културите и пейзажите на Кавказ и любимата му родина Грузия.
Ройнашвили е роден в Душети, централна Грузия, през 1846 г. След като губи баща си в ранна възраст, момчето имигрира в Тбилиси без ясна перспектива.
Ройнашвили успява да се ориентира в Тбилиси и научава новия фотографски занаят като асистент на руски студиен фотограф.
Скоро Ройнашвили създава собствен бизнес, като става първият професионален фотограф от грузински произход.
Портретното студио на Ройнашвили е успешно, но той започва да копнее да използва новата технология на фотографията, за да документира културата на окупираната си родина.
Сто и петдесет години след най-продуктивния период в кариерата му Националната парламентарна библиотека на Грузия разреши на RFE/RL достъп до няколко от най-добрите снимки на Ройнашвили от своя архив.
Снимките са с висока разделителна способност и предлагат завладяваща, често изненадваща представа за Кавказ под руско управление.
Грузинският историк Георги Джавахишвили каза пред RFE/RL, че Ройнашвили е бил изключителен отчасти заради това, което е постигнал в общество с високо класово съзнание.
„Ройнашвили, който има селски произход, успява да постигне успех със собствените си таланти“, каза Джавахишвили.
Историкът казва, че има сравнително малко информация за живота на Ройнашвили след раздялата. със съпругата му край пътя през 1880 г., но е известно, че той е снимал и скитал из Дагестан в продължение на няколко години.
В репортаж от грузинската преса от 19-и век се казва, че Дагестан е място, което притежава лично очарование за Ройнашвили. Пише, че той „търси в планините на Кавказ изгубени и забравени артефакти и истории“.
Дагестанската експедиция на фотографа вероятно е била и финансово изгодна.
Руското общество е очаровано от Дагестан след завладяването на територията през 1864 г. Руската победа идва след десетилетия на ожесточен конфликт с планинските племена.
„Като цяло Кавказ за Русия през 19 век е място на екзотика, красота и ужас едновременно“, каза Джавахишвили пред RFE/RL.
По времето, когато Ройнашвили броди из региона с фотоапарата си, „руското общество познава кавказците само от литературата и живописта“, каза Джавакашвили.
Грузинският фотограф пътува и из днешна Армения и Азербайджан.
По време на странстването си Ройнашвили започва да събира различни артефакти и формира идеята за създаване на национален музей на грузинската култура.
„Почти няма нация в Руската империя, която да няма собствена къща или музей“, пише Ройнашвили. „А ние [грузинците], които имаме предимството на отминалата слава, изкуство и грамотност, дори не си и помисляме да създадем такава национална къща, така че бъдещото поколение да може да види отминалата ни слава.“
„Купих около 500 неща от нашите врагове и ги донесох в родния ми град с намерението да ги дам на нашата нация, за да създам грузински национален музей“, пише Ройнашвили в края на живота си.
„Изминаха шест години, откакто донесох тези предмети и за съжаление не успях да намеря нито една институция у нас, която да съхранява, дори временно, тези прекрасни и редки предмети.
През май 1898 г. Александър Ройнашвили неочаквано умира на 52 години. Завещанието му предава цялото му имущество, включително културните съкровища, които е придобил по време на пътуванията си, на Обществото за грузинска грамотност.
Един съвременник пише за фотографа: „Той показа на нас, грузинците, пример за това на какво е способен един човек, ако не се страхува от обстоятелствата… Александър Ройнашвили направи името си достойно за вечна памет в своята страна.“
