„Ти се събуди и ми го пъхна“ – книжка с такъв текст се предлага на деца в пети-шести клас под формата на инициатива, която уж трябва да стимулира интереса към четенето. Инициатива, подкрепена от Министерството на образованието, което иначе не е одобрявало четивото, което се дава на децата – това си било работа на авторите.
Излиза обаче, че никой въобще не го е чел, преди то да попадне в детските ръце или по-скоро в ръцете на бдителни родители, които тутакси поискаха изтегляне на книжката. Аз лично не съм сигурна, че и самите автори на инициативата са я чели, а не са прегледали само анотацията, както си призна и началникът на регионалното управление по образованието в Хасково. А анотацията на „Как да събудиш драконче“ безспорно е симпатична – етнофентъзи, змейове, пробудени в наши дни.
Колко му е да пробуташ на просветното министерство за одобрение нещо, които благородно насърчава четенето и има в заглавието си закачливото „драконче“, което със сигурност би привлякло вниманието на децата? Експертите в МОН и без това нямат време да четат всяко нещо, което препоръчват, едва успяват да прегледат десетките предложения за учебници, които идват при тях, а понякога и те излизат с грешки.
Идва едно НПО, предлага инициатива с хубаво име, един чиновник слага подписа си и то тръгва по кабинетите „за съгласуване“. Оттук нататък вече никой не е наясно какво точно съгласува, защото вече има първоначално одобрение, и така проектът се сдобива с щемпел „Подкрепено от МОН“. След което НПО-то тръгва да рекламира опакования по този начин продукт по училищата и евентуално да усвои едни пари. И всички са доволни.
Направих си труда да сваля книгата от интернет и да я прегледам – ами едва ли е това, което ще накара децата да обикнат магията на словото и красотата на думите. Още до 10 страница така наречените фентъзи елементи се редуват с алкохолно-битови сцени, където се лее алкохол, цакат се карти и се пее на маса „Шуми Марица“. Сюжетът може да е интересен за определен кръг читатели, но така и не става ясно към кого е адресиран.
Със сигурност обаче не и към 11 – 12-годишни, които по този начин получават ранна представа за отношенията между мъже и жени като „чукане“ и „пъхане“, а алкохолът идва обагрен с романтичния ореол на свобода. Ако искаш детето ти да чуе подобни образователни диалози, със същия успех можеш да го заведеш и в кварталната кръчма или да му пуснеш някое риалити. Ако искаш да разбере, че думите могат да бъдат красиви, многозначни, омайващи – не това е книгата, да ме прощава дракончето. Впрочем, след очевадната реклама, която й направи този скандал, книгата може да се прочете от доста хора. И от деца, на които в крайна сметка едва ли е обяснено както трябва защо възрастните им предлагат една книга, а после им я вземат гузно и припряно с обяснението, че „има мръсни думи“. Да, мръсни думи има. Въпросът е, че няма такива, които да те докоснат.
Другият проблем е, че очевидно в момента всяко НПО може да пробута каквото си иска в добронамерена опаковка – любов към четенето, към природата, към животните и прочие. Чиновниците са обучени да реагират като кучето на Павлов – щом има думичката „четене“, значи каузата е добра.
Независимо от реализацията и независимо, че по този начин може да ти пробутват драконче. Проблемът настъпва, когато то се събуди.