Определянето на типа целулит е важно най-вече за мерките, които трябва да се вземат за третирането му и често е доста субективно.
Най-общо, според усещането при захващане на кожата, целулитът се разделя на мек и твърд, но често към тях се добавя и трети – оточен. Освен тези видове, могат да се срещнат и множество други вариации, като склерозен, адипозен, локален, компактен, спортен, но те пак могат да отнесат към двата основни вида.
Мек целулит
Основното нещо, което е определящо за мекия тип целулит, е лимфният застой и подпухналия вид на кожата. Именно затова определят и оточния целулит като подвид на мекия или негова по-лека форма. При мекия целулит кожата е студена и влажна, а засегнатите зони изглеждат пухкави. Този тип целулит е по-често срещаният и по правило обхваща големи зони от бедрата и корема. Характерно за него е, че той не е свързан с подлежащите мускули и може да бъде лесно захванат. В зависимост дали се касае повече за задържане на лимфа или натрупване на мазнини, мекият целулит може да има вариации в структурата, вида и консистенцията. Ако не се вземат мерки, с времето нарушенията се задълбочават, застоят се увеличава, а целулитът може да се уплътни. Така при задълбочаване на лимфния застой и прогресиране на степента му, мекия целулит може да премине в твърд.
Твърд целулит
Характерно за твърдия целулит е, че кожата стои уплътнена, неравна, а целулитът е като цялостна маса. Твърдият целулит трудно се отделя от подлежащите мускули, болезнен е и в структурата му се наблюдават уплътнени възелчета. Този вид целулит е по-неблагоприятен за терапия и не изчезва дори след значително отслабване. Поради измененията в съединителната тъкан и уплътненията, често се отбелязва като фиброзен.
Специфичен вид целулит е спортния целулит. Той може да се отнесе към твърдия вид целулит, но се среща само при активно спортуващите, и то само в зоните на най-голямо мускулно натоварване. Изследванията показват, че спортуващите много по-рядко страдат от типичния целулит по ханша и бедрата, но са засегнати от такъв вид локален целулит. Причината за него е натоварващите се до краен предел мускули, използващи голямо количество кислород и образуващи множество свободни радикали. Така образувалите се свободни радикали, въздействат върху всички тъкани, включително кожата и хиподермата.
Определянето на вида целулит става чрез притискане на участък от кожата между палците и показалците на ръцете. Ако участъкът е мек и податлив на натиск, най-вероятно се касае за мек целулит. Обратно, ако целулитът е като плътна студена маса и трудно се измества, то той вероятно е от твърд тип. Трябва да се има предвид обаче, че на различните места на тялото целулитът може да има различна структура. Също така, че двата основни вида целулит могат да имат вариации в консистенцията и структурата.
