Малки са, с много свободно място между редовете, недостатъчен брой страници, а с дебели корици. Такива ми се струват учебнците по история по всяко едно стъпало от образователната ни стълбица.
Вероятно е разбираемо, историята ни е могъща и ненадмината, не е възможно всички достойни събития да бъдат отразени. Затова пък, ние можем заедно да добавяме страници към личния си исторически учебник, който се разлиства в нас не само по празници, а и днес… в този обикновен ноемврийски ден.
За освобождението на беломорския град Кавала от турска власт малко е написано, но много е разказано. След подписването на Санстефанския договор (3 март 1878г.), последвалия го Берлински договор ( 13 юли 1878г ) и Топханенски акт (24 март 1886г ), едно от децата на България остава отделено – Македония. По време на Балканската война през 1912 година, много райони на Македония са освободени от турско владичество, благодарение на четите на ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация). С оръжие под ръка българи безрезервно и безусловно завладяват села и градове на южна и източна Македония. Освобождението на един град обаче, изпъква измежду освобождението на останалите македонски селища. Градът е Кавала и е пристанищната утеха на Македония. Беломорският 50-хиляден град, бива освободен с дипломатичните и хитри действия от страна на четиримата български войводи – Пейо Яворов, Йонко Вапцаров (бащата на Никола Вапцаров), Христо Чернопеев и Михаил Чаков. Без да гръмне нито една пушка, без да бъде наранен ни един човек, смелите ни сънародници успяват да склонят турските власти.
Подготвени физически от предишни борби и четиримата носят своята лична драма по най-скъпия им общ повод – България. На 25 октомври 1912 г. край гр. Драма, войводите настояват за среща с ген. Стилиян Ковачев, командир на Родопския отряд. С огромно вълнение и надежда, смелите членове на ВМОРО предлагат на командира с част от войските си той да се придвижи на юг към Бяло море и да превземе 50-хилядния беломорски град. По незнайни причини ген. Ковачев отказва, но това далеч не притаява борбеността на чеитиримата дипломати. Самостоятелният план на двамата поети, подкрепени от Чернопеев и Чаков е да се представят за преден отряд (парламентьори) на настъпващата към Кавала българска войска. След два дни в детайлно разшифроване на общите идеи на 27 октомври 1912 година, войводите, облечени в български военни униформи, потеглят за беломорския град, за да изпълнят гениалния план по овладяването на Кавала без да гръмне нито една пушка.
„На 27 октомври ние се изправихме на височината, която обхваща като в клещи красивия град Кавала, проснал снага на беломорския бряг. Валеше проливен дъжд. Смрачаваше се. Силният тропот на буйните ни коне смути съня на заспалите стражари. Те наскачаха и изтичаха навън с фенери в ръце, но на вратата се спряха като замръзнали. Пред тях стояха четирима български кавалеристи, бодро яхнали силни коне, с насочени към вратата къси манлихерови пушки. Тия кавалеристи бяха Пейо Яворов, облечен в офицерски дрехи с капитански пагони, Христо Чернопеев, Йонко Вапцаров и Михаил Чаков – тримата с подофицерски пагони. Малко по-късно целият град знаеше, че са пристигнали парламентьори на българската войска, разположена на бойни позиции около града. Въпреки проливния дъжд и страшните светкавици улиците бързо се изпълниха с народ.“
Из спомените на Михаил Чаков
С молба към гръцкия владика да предаде на турските власти, че в конака са пристигнали български парламентаристи, четиримата войводи търпеливо изчакват благополучна развръзка и доброволна поява на власите.
„Защо стоим в тоя гръцки конак и чакаме напразно? Ставайте да идем до полицейския конак, па каквото ще да става!“
Из спомените на Михаил Чаков за безмилостната подкана на Яворов
След дипломатичен, но тежък за каймакамина (главният, измежду турските власти) разговор между четиримата войводи и същия, турските власти са принудени да вземат решение за отстъпление от града в рамките на 12 часа, така по заръка на ген.Ковачев градът е обсаден от добре въоръжена българска войска. С тази благородна лъжа, четиримата рискуват да бъдат убити на място, в случай че някой разкрие измамата.
От ляво на дясно – Михаил Чаков, Пейо Яворов, Христо Чернопеев и Йонко Вапцаров.
Със завидните си хитрост, ловкост и интилигентност, Яворов, Вапцаров, Чаков и Чернопеев успяват да заблудят в изскусната си лъжа турските власти и гръцкия владика. Не след дълго, каймакаминът лично сваля револвера и сабята си, за да ги връчи тържествено на Пейо Яворов. Настръхнали от страх и ужас, но запазили самообладание, четиримата войводи изпращат конници до село Драма със следното съобщение до ген. Ковачев.
„Тая вечер четирима македонски войводи – Яворов, Чернопеев, Вапцаров и Чаков, завзехме по чудо петдесетхилядна Кавала, без пушка да пукне. Войската и полицията се предадоха доброволно. Очакваме ви!“
Генерал Стилян Ковачев и цар Фердинанд в освободена Кавала през ноември 1912 г. Снимка от „Изгубената България”
Хубав е денят – някои научиха, а други си спомнихме за героизма на българите. Разлистихме още една страница от историята ни!
Исторически източник: Българи заедно
