Илко Илиев има над 600 скока. Участвал е в блокбъстъри като “Бързи и яростни Х” (2023), “Смъртта може да почака” (2021), “Рамбо: Последна кръв” (2019) и много други. Тренира екстремни скокове вече над 10 години.
През 2023 г. влиза в новините със скока си от покрива на панелка в София, качен във влога му Disaster Arts в Ютуб. Следват всякакви коментари – безумно, безрасъдно, твърде рисковано.
Самият Илиев обаче описва този скок от 66 метра като не толкова опасен. “Всичко, което си практикувал дълго време, започва да не ти изглежда опасно в крайна сметка”, казва каскадьорът в интервю пред бТВ.
Всъщност Илиев практикува и снима различни екстремни спортове отдавна. Във влога му, създаден съвместно с негови приятели, могат да се видят десетки дълги и по-кратки клипове (т. нар. рийлове), в които парашутистите скачат над пещера в Италия, падат от скали в страната, летят под мост в Испания и други каскади.
През 2017 г. Илиев и фотографът Марин Кафеджийски печелят голямата награда на международния фестивал в Ню Йорк за филми, заснети с дрон (New York Drone Film Festival) с видеото си 2D Run – ММP 3 (Mixed Motion Project). Към момента то има над 700 хил. гледания в Ютуб.
Клипът показва как Илиев тича по покриви на различни сгради в България и плува в декемврийското Черно море, включително как се спуска от кулата на паметника на Бузлуджа, която е висока 68 метра. Илиев разказва, че първо са избрали музиката и според времето за всеки кадър преценява къде може да направи каскадите.
„Доста хора сами си намират послания. В този случай такова няма. Ние просто сме двама души, от които единият обича да снима, а другият – да прави каскади“, казва Илиев пред бТВ.
Това, че парашутистът често скача отвисоко, обаче не значи, че той никога не се страхува.
“Единственият начин да преодолееш страха не е да се бориш с него, а да се информираш. В крайна сметка той е нещо, което те пази, той ти е приятел – казва ти, че нещо не е наред”, казва Илиев пред Българската телеграфна агенция (БТА).
През годините, които отдава на екстремни скокове, парашутистът преживява и сериозни травми на тялото си. Чупи един от прешлените си, един от глезените си и китката си, получава и две мозъчни сътресения.
За него е важно човек да има доверие в екипировката, която използва, и в уменията, с които разполага. За да стигне до резултата, който се вижда в клиповете му, преминава и през неуспешни опити.
“Гледаме трикове, перфектни изпълнения и в човешкото око се запечатва мнението, че атлетите са перфектни, никога не падат и са в такъв контрол на тялото си, че направо им е лесно, докато там всъщност има много неуспешни опити, много и различни тренировки, много упорство.”
Той казва, че се дразни от снимането на зелени и сини екрани, а предпочита по-естествения подход при снимките на терен. Любимата му част за някои филмови каскади е самата подготовка, защото е по-творческа.
В тази връзка според него най-важен е екипът, с който работи по филмовите продукции. “Дали ще е за Боливуд, дали ще е за Холивуд, дали ще е на Марс, или на Луната, ако си с готини хора, които харесваш – това е! Може да не е “Мисията невъзможна” или “Бързи и яростни”, важното е да се кефите”, казва той.
