Днес се навършват 30 години от смъртта на великия български актьор Георги Парцалев, една щедра артистична натура, която в онези години, когато той живя и твори, не успя да се побере в рамките на социалистическата държава, която въпреки това много умело манипулираше неговия талант.
Наричаха го „тъжният клоун“, който разсмиваше публиката до сълзи. Най-проникновен портрет на Парцалев прави неговият колега Вели Чаушев: Георги Парцалев бе получил таланта си направо от ръцете на Бога, за да го раздаде на хората и нито за миг не изневери на неговата заръка. Зали, площади и стадиони, пълни с хора, се превиваха от смях. Достатъчно бе на афиша да бъде изписано името му и хората знаеха при кого отиват. Още с появата си на сцената гръмваха аплодисменти, както за никого другиго. Широката му усмивка озаряваше всеки, неповторимият му глас имитираше мало и голямо. Смехът му – като слънцето щедър, озаряваше и обидени, и отречени, и оскърбени, и невежи, и имащи, и нямащи. Всеки очакваше от него, колкото е голяма душата му. Смехът на Парцалев бе като небесната дъга – минеш ли под нея, се чувстваш по-чист и по-празничен. Светлият му смях бе смях за всички.
Роден е в Левски на 16 юни 1925 г. Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет.
Работил е в „Театъра на Трудовата повинност“ (1954), „Театъра на Строителните войски“ (1955) и от 1956 г. – в Сатиричния театър, а през 1958 идва първата му роля в киното – в „Любимец 13“. Свързван с пътуващите в края на 1950-те и през 1960-те т.нар. „естрадно-сатирични“ концерти, постепенно се превръща в живата легенда на българската комедия с незабравимото си участие в „Привързаният балон“ (1967), „Кит“, „Петимата от Моби Дик“ (1970), „С деца на море“ (1972), „Сиромашко лято“ (1973), „Баща ми бояджията“ (1974), „Два диоптъра далекогледство“ (1976), „13-тата годеница на принца“ (1987). Голямата му професионална мечта да се превъплъти в образа на Дон Кихот така и не се сбъдва.
Не се е женил и няма деца.
През 1964 г. „народната власт“ сътворява процес срещу хомосексуалните интелектуалци на България. Парцалев е арестуван заедно с други представители на изкуството по това време. Делото е показно и участта на обвинените е смятана за решена. Две години по-късно, на 1 май 1968 г., хомосексуалните актове са официално декриминализирани.
Георги Парцалев умира на 64 години в София на 31 октомври 1989 г. от левкемия.
