Имаше спекулации, че сегашният грузински президент Саломе Зурабишвили ще откаже да напусне президентския дворец дори след встъпването в длъжност на нейния наследник.
В крайна сметка това не се случи. Зурабишвили, която се превърна в основен изразител на исканият на хилядите протестиращи, реши да си тръгне мирно, бързо, но със сигурност не и тихо.
Когато на 29 декември Михаил Кавелашвили, бивш футболист и десен популист, положи клетва като нов лидер на страната, Зурабишвили говори пред протестиращите пред президентския дворец.
Докато напускаше президентската резиденция, Зурабишвили каза, че тя все още е „единственият легитимен президент на Грузия“.
Тя твърди, че Кавелашвили, който беше избран от изборна колегия, доминирана от управляващата партия „Грузинска мечта“, е „нелегитимен“. Нейното основно искане е да се проведат нови парламентарни избори.
Изборите и отдалечаването от ЕС, които разпалиха всичко
Изборите на 26 октомври са в основата на политическото противопоставяне в Грузия. Тогава протестиращите от опозицията излязоха по улиците, след като „Грузинска мечта“ обяви победа. Опозицията и международните наблюдатели заявиха, че изборите не са били свободни и честни, а предполагаемите нередности са довели до увеличаване на дела на управляващата партия във вота.
Убеждаването на грузинското правителство да проведе нови избори няма да е лесно. Въпреки че от „Грузинска мечта“ признаха, че е имало няколко нарушения, партията, която е обвинявана в отстъпление от демокрацията, твърди, че изборите са били свободни и честни.
Грузинският министър-председател Иракли Кобахидзе каза, че правните основания за свикване на повторни избори са изчерпани.
Възможно е да се стигне до споразумение. То може да включи отказа на Зурабишвилиби да се откаже от претенциите си за легитимен държавен глава в замяна на нови избори и амнистия за протестиращите, които са в затвора или срещу които са повдигнати обвинения. Нови избори обаче биха били твърде рисковани за управляващата партия, особено срещу новомобилизирана и силна опозиция.
Грузинското правителство също ще бъде подложено на засилен международен натиск.
На 27 декември Съединените щати съобщиха, че са наложили нови санкции на приятелски настроения към Москва милиардер Бидзина Иванишвили. Той е бивш министър-председател и основател на партията „Грузинска мечта“. Санкциите са за подкопаване на демокрацията в Грузия в „полза на Руската федерация“. По-рано през декември САЩ забраниха издаването на визи на някои министри и служители на правоприлагащите органи.
Европейският съюз последва примера им и преустанови безвизовото пътуване на грузински служители, притежаващи дипломатически паспорти. Блокът също така замрази финансова помощ в размер на 30 млн. евро за грузинското министерство на отбраната.
Продължаващите протести
По-голямо предизвикателство за правителството от международните санкции обаче ще бъде натискът от улицата. Протестите, които се разгоряха отново през ноември, когато правителството обяви отлагането на преговорите за присъединяване към ЕС, не дават признаци на отслабване.
Преди встъпването в длъжност на новия президент грузинските антиправителствени протестиращи образуваха човешка „верига на единството“, която се проточи в центъра на Тбилиси.
През следващите дни се очакват още по-масови протести.
Ако грузинските власти продължат бруталните си репресии срещу протестиращите или дори вкарат Зурабишвили в затвора, това може да доведе до още повече граждански конфликти и политическа нестабилност.
Преди встъпването в длъжност грузинският министър-председател Иракли Кобахидзе заговори за арест на 72-годишната жена, ако тя откаже да напусне президентския дворец. Това би било рискован ход за грузинското правителство, който би окуражил уличните протести и би изолирал страната още повече в международен план.
Възможно е грузинските власти просто да предпочетат да изчакат и да предпочетат политическата безизходица и отблъскването на правните предизвикателства от страна на опозицията. Макар Зурабишвили да казва, че е разговаряла с новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, не е ясно как ще реагира неговата администрация, която се очаква да води по-изолационистка външна политика.
Грузия навлиза и в празничния сезон, като на 31 декември ще празнува Нова година, на 7 януари – Коледа, а седмица по-късно – православната Нова година. Несъмнено правителството ще се надява грузинците да изберат да си останат у дома със семействата си, вместо да се изправят на улицата срещу студа.
