ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 55, 1990 г.
ДЕЖУРНИЯТ РЕДАКТОР КОМЕНТИРА
СТУДЕНТИТЕ, обявиха преди две седмици окупационна стачка, а седмица по-късно комбайнерите декларираха, че ще блокират София. Русенци окупираха „Моста на дружбата”, който сега наричаме „Дунав-мост”. И въобще в тия дни филолозите биха могла да се замислят за речниковия фонд на българския език и за навлизането на някои думи от пасивната в активната му част.
И двете думи „окупация” и „блокада” са от недалечното минало и досега си мислехме, че ще си останат само за историята, но сега те се възродиха, но с друга цел – да бъдат в услуга на демокрацията.
Разбира се, може да се спори дали след като едните (студентите) имат законно право да окупират университета, защо другите (комбайнерите) да нямат право да блокират столицата? (Добре, че съюзът на ТКЗС се отказа от декларацията си.)
Ако се погледне от една чисто човешка гледна точка, и окупацията на студентите нанесе доста поражения, а да не говорим, ако не дай си боже край София осъмнат комбайните.
Разбират студентите. Техните искания са основателни. Един баща-гарант на студентската стачка, бе казал, че студентите знаят какво искат и знаят как да го постигнат. За това, че знаят какво искат е ясно, докато второто не е. обяснимо е защо се прибягва до тази крайна мярка, която засегна много хора – по-бързото удовлетворяване на исканията. Целта си струваше тези средства, но не и у нас.
Сигурно, ако беше някъде другаде по света, отдавна всичко щеше да е уредено. Но у нас не! Вече две седмици, че и повече, студентите стачкуват, а резултат няма. Провали се изпитната сесия, напрежението расте.
Преди време, след 10 ноември, опозицията предложи Народното събрание да се саморазпусне. Но то не се саморазпусна. Това стана тогава, когато вече нямаше смисъл, и даде повод дълго време около Националната кръгла маса да се разисква тази оставка. И сега е същото. Две седмици трябваше да чака председателят на Комитета за телевизия, за да депозира оставката си. А се видя какво значи това. Не трябва обаче да се забравя, че както всяко нещо, и човешкото търпение си има граници. Нека не се злоупотребява с това. Иначе… с Румъния ни дели само една граница.
Р.С. Докато броят бе под печат, президентът подаде оставка, студентите прекратиха стачката, но изводите остават.
