ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 63, 1990 г.
ДЕЖУРНИЯТ РЕДАКТОР КОМЕНТИРА
„Риба се лови в мътни води” – казва стара българска поговорка. Доста се поразмъти водата у нас през последните месеци и докато средностатистическият българин се чуди какво да прави сред тази мътилка, то някои „инициативни и предприемчиви” люде вече направиха щедър улов.
За разлика от номенклатурата, която легално подменя политическата с икономическата власт и застава начело на държавни и частни фирми, „инициативните и предприемчивите” ловци се разделят с дълбоката си нелегалност, в която бяха принудени да съществуват по време на тоталитарния режим и необезпокоявани от никого (дори насърчавани от новите правителствени разпоредби), пускат в обръщение незаконно спечелените си парици. И докато в производствената сфера те са рядкост, то в търговската вече има пренаселеност. От импровизираните тържища и пазарски сергии до магазини, дадени под аренда, от дъвките и балоните до килимите и цветните телевизори, „инициативните и предприемчивите” вече увеличават съдържанието на джобовете си за сметка на не толкова находчивите, но честни граждани. Историята изобилства от примери, когато българин е драл кожата на българин, така че нищо ново под слънцето. Единствените, които са се видели в чудо, са контролните органи от различните ведомства, защото старите закони масово не се спазват, а нови все още няма. Затова пък спекулата с промишлени стоки расте, а в магазините, дадени под аренда, тя е и със законно покритие от постановленията на Министерския съвет.
Вече се примирихме с причините, породили неканените гости на мътното време (черната борса и спекулата), но трудно ни е да се примирим с това, което поражда недоволството, гнева, а понякога и чувството за непълноценност у обикновения купувач – цените, нямащи нищо общо с качеството на стоките, но за сметка на това включващи рисковете до набавянето им. Трудно ни е да се примирим и с пътищата, по които се снабдяват представителите на частния търговски бизнес – от складове на предприятията и заводите производители или от складовете на Търговия на дребно и едро, чрез подкупи или по роднинска линия и т.н.
И колкото дефицитът става по-осезателен, толкова инициативните и предприемчивите – по-изобретателни. Дали ще се примирим с тях или не – въпрос на време, а дотогава тяхната изобретателност ще продължава да ни тика още по-дълбоко в тресавището, завещано ни от държавния монополизъм.
