ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 70, 1990 г.
ДЕЖУРНИЯТ РЕДАКТОР КОМЕНТИРА
Бензин няма. Няма, защото няма нефт. А нефт няма, защото иракските войски окупираха Кувейт. Това е известно. Нашата страна, както и целият свят, осъдиха този антихуманен и авантюристичен акт. Независимо от последиците за нас – България е една от най-засегнатите от наложената икономическа блокада. Това също е известно. Искаме помощ и съдействие, защото сме онеправдани. Дали наистина е така? Тези дни случайно в някакъв вестник ми попаднаха статистически данни за числеността и въоръженията на агресора в сравнение с останалите държави от района на Близкия изток. Останах изненадан от потенциалните му разрушителни възможности при едно евентуално задълбочаване на конфликта. Заключението ми бе, че не може да се отрекат положените немалко усилия от страна на режима на Садам Хюсеин за превръщането на армията в истинско страшилище за приятели и противници. Но стратегът от Багдат не е бил сам в това начинание. Помагали са му много „доброжелатели”. Нали нефтът, с който се е разплащал, не мирише нито на кръв, нито на бойни отровни вещества. За съжаление, забравили сме го и ние – българите. Тъжно и обидно е, че известна част от окупаторите носят на гърдите си и използват въоръжение с марката на наши производители. Вярно, бизнесът не е политика. Но и той, и тя също имат неписани морал и нравственост. Спомням си преди години, след съответните дълги административни формалности, най-после попаднах на територията на машиностроителните заводи „Фридрих Енгелс”. Разговаряхме за друго, тогава за конверсия и дума не можеше да става – бизнесът процъфтяваше. Войната между Иран и Ирак беше в разгара си. Между другото, не без гордост събеседниците ми поверително и полунашега казваха, че докато иранската делегация влиза от портала, иракската излиза. Или беше обратно – забравил съм вече. Вярно ли беше или не, не можеше да се провери, а и написаното никога нямаше да види бял свят. Така и си остана – информация на четири очи. Защо припомням това?! Прав е народът ни, когато твърди, че не е луд този, дето яде зелника, а оня, дето му го дава. Наистина трябва да са били луди и нашите доскорошни управници. Защото, освен морал и нравственост, трябва да ти липсва и разум, за да си въобразяваш, че можеш безнаказано да се облагодетелствуваш от продажбата на смърт за другите. Днес, години по-късно, бумерангът се върна. И ако се наложи сами да си ядем горчивата супа, сготвена от нас самите, ще ни бъде за урок. Нека не го забравяме.
