На редовната ноемврийска сесията на Общински съвет – Стара Загора, ВМРО представи декларация по повод 101 години от подписването на Ньойския договор.
Тя бе прочетена от общинския съветник Никола Чакалов. Паметта на всички българи, дали живота си за националния идеал на България, бе почетена с минута мълчание.
Текст на декларацията:
На 27 ноември се навършват 101 години от подписването на унизителния за България Ньойски договор, поставил край на участието на страната ни в Първата световна война. Според клаузите на договора България губи територия в размер на повече от 11 хил. кв. км, стотици хиляди българи са оставени под чужда власт, живеещите в тези области са подложени на асимилация и терор, много по-жестоки отколкото през турското робство. Ньойският позор при очертаването на западната ни граница разделя села, разделят къщи и дворове, разделят ниви, разделят църкви, гробища … Разделят братя и сестри, разделят родители от децата им, разделят живите от мъртвите им предци.
Вследствие на това 120 000 бежанци се отправят към пределите на стара България, прокудени от бащините си огнища с огън и меч и се присъединяват към 350 хиляди български бежанци, намерили спасение у нас след Междусъюзническата война.
Великата Българска армия, доказала се многократно със своята храброст, е принудена да се свие до 20 хиляди души. Задължителната наборна служба е отменена. България няма право да притежава модерна военна техника, флот и авиация. Иззето е оръжието ни и сме обречени на тежки дългогодишни репарации. Целта на победителите от Антантата е Българската армия да има слаба боеспособност и никога повече да не възстанови своята довоенна мощ.
Българите посрещнали вестта за унизителните клаузи на Ньойския диктат с небивал трагизъм и възмущение. Мъка и болка сковали безутешно всяко българско сърце. В това тежко време народът търси утеха от народния поет Иван Вазов. Българите искали да чуят „своя глас и съвест“.
Когато пристигнали пред къщата на Вазов, народният поет се обърнал развълнуван към множеството с думите: „С бодър дух трябва да посрещнем ударите на съдбата, без да се отчайваме, без да изпадаме в унилост… Да бъдем всички убедени, че ще превъзмогнем нещастието си и ще създадем една нова, единна и мощно духовна България! Не се отчайвайте!… Жив е българският бог!“
След това се опитал да каже още нещо, за да стопли със слово народната скръб, но само разперил ръце като простреляна птица и буца задавила гърлото му. Старият поет, изпял стотици песни за радостите и неволите на своя народ, сега не можел да намери думи за народната мъка. Свел мълчешком глава и неудържимо заридал.
И хилядите заплакали с него. Гледката на плачещите и обезверени хора прегърнали черни знамена, била неописуема. Тя единствено може да се сравни по своя трагизъм с гледката на пленените и ослепени 14 хиляди Самуилови воини от Василий Втори Българоубиец след битката край с. Ключ през 1014 г., която предизвикала сърдечен удар и кончината на българския владетел….
Непосилната мъка по разкъсаното Отечество, по братята и сестрите, останали под чужда власт и подложени на жестока асимилация и неописуеми репресии не можела да се изкаже с думи. Тя можела само да се изплаче.
Този, който половин век носи в своето сърце тъгите и възторзите на Майка България, този, който написа поетичната хроника на пет войни за национално обединение, в които българският войник смая цяла Европа със своята храброст, не издържал на гледката на всенародната мъка.
Въпреки тежките моменти на изпитания днес не трябва да забравяме какво са преживели нашите предци преди 101 години!
Община Стара Загора дава около 3000 жертви в ПСВ, има наплив и на бежанска вълна, представляваща 400 семейства бежанци – настанени в Община Стара Загора, за които трябва да се осигурят дом и земя, което допълнително утежнява положението.
Нека запазим едноминутно мълчание в памет на всичките българи, дали живота си за националния идеал на България!
