ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 53, 1990 г.
Днес във Велико Търново се открива учредителната сесия на Великото народно събрание
РОСЕН МИХАЙЛОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОбР НА БЗНС, НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ НА 23-И СТАРОЗАГОРСКИ МНОГОМАНДАТЕН ИЗБИРАТЕЛЕН РАЙОН, ПРЕД В. „СЕПТЕМВРИ”:
ДЕМОКРАЦИЯТА – ШАНС ЗА ВСИЧКИ, СПИРАЧКА ЗА ВСЕКИ
-За един резултатите, които постигна БЗНС в изборите, са поражение, за други, показател за авторитета на съюза в сегашната политическа ситуация. Вие самият как ги оценявате?
-Не мога да приема нито една от трите оценки. За мен по-скоро резултатите от изборите показват реалните възможности на БЗНС да оцелее в сегашната политическа ситуация и не бива де се оценяват едностранчиво, само с един знак. Това, което постигнахме, е съвсем близко до предварителните социологически проучвания и прогнози.
-И все пак, основните изводи и поуки, които направихте?
-При това, което се получи – едно мнозинство (на БСП) във Великото народно събрание и една опозиция, която реално прави това мнозинство неизползваемо, неефективно – поуката трябва да бъде според мен не само за сдружените земеделци, но и за целия български народ. Безспорно един обединен земеделски съюз би постигнал много повече в изборите. И нещо по-важно: би изменил баланса на стойностите на политическите сили във Висшия законодателен орган. Поначало демокрацията би трябвало да се разбира като възможност за всички и спирачка за всеки, т.е. всяка от партиите и коалициите е да има възможност да се развива, да влияе реално върху общественото развитие, но заедно с това да съществуват и сигурни гаранции срещу монополизирането на властта, срещу претенциите за непогрешимост.
-Много спорове и различни мнения породи апелът на ПП на БЗНС във втория тур на изборите на 17 юни сдружените земеделци да подкрепят кандидатите на СДС… Вие как го оценявате?
-Самият факт, че имаше обвинения и от двете страни – че сме предали БЗНС, че политическата декларация е малко закъснява и уклончива и т.н..” – показва, че все още не е преодоляна двуцветната тема за разграничаване на политическите цели, и то в един момент, когато страната е в дълбока икономическа и социална криза.
-Мнозина смятат, че на 10 и 17 юни избирателите гласуваха не „за”, а „против” дадена партия или коалиция. В този смисъл, защо селото, вашата естествена социална среда, гласува против БЗНС?
-Аз смятам, че нашата предизборна платформа бе чудесна, но тя не стигна до хората на село. Те дори не разбраха основната ни концепция по най-важния въпрос – за земята. Според нас не е толкова важен приоритетът – на кого да бъде земята – на собствениците или на тези, които я обработват. По-важното е плодовете на земята да бъдат на тези, които ги създават, т.е. да печелят и от реализацията на крайния продукт, а не да бъдат зависими от монополисти като „Млечна промишленост”, „Булгарплод”, „Родопа” и др. Ако имахме силни кооперативи във всяко село, там – щеше да има и мандри, и цехове за преработка на плодове и зеленчуци, и нямаше да ги има сегашните печални факти: да изливаме вкиснало мляко и да храним животните с домати… Ние сме за равноправни условия за всеки селскостопански производител, но хората на село не ни разбраха. Притиснати между ударите на двете големи политически сили – БСП и СДС, – те се люшкаха от едната крайност до другата и в края на краищата гласуваха против промяната.
-Кои са според Вас „най-горещите” въпроси и проблеми, които трябва да бъдат в дневния ред още на първата сесия на Великото народно събрание?
-Мисля, че първият въпрос е изборът на комисия, която да определи законността на изборите. Но ако прекалено акцентуваме върху работата на тази комисия, има опасност парламентът да се превърне в една говорилня, в нов, по-голям модел на националната кръгла маса. Още на първата сесия според мен трябва да бъдат определени съставите на работните групи или комисиите, които ще разработват основния закон на България – конституцията. Освен това хората очакват с нетърпение бързи, ефективни решения за излизане от кризата. Тук най-важен е въпросът за икономическата свобода на всяка фирма, на всеки стокопроизводител, която трябва да бъде гарантирана с различни закони.
-В какво виждате силата на парламентарната фракция на БЗНС?
-В нейното единство. Горещо желая това да бъде фракцията на един обединен Земеделски съюз.
-Смятате ли, че вече е направена последната решителна крачка към това обединение с БЗНС „Н. Петков”?
-Мисля, че да. Отпаднаха много от взаимните обвинения, от спорните въпроси.
-Не е ли открит още въпросът за мястото на обединения Земеделски съюз – в СДС или извън него?
-За мен лично – извън Съюза на демократичните сили, ако искаме да бъдем истински център в политическия живот на страната. Привърженици има и другото становище, но това ще означава, че СДС няма да има нищо общо със сегашната си структура и облик.
-От какво се страхувате и в какво е Вашата надежда, че Великото народно събрание ще работи пълноценно?
-Страхувам се от безплодни спорове по незначителни въпроси, от партизанщината и излишните политически отрасли. Вярвам в чувството за реализъм и отговорност на народните представители, които са длъжни да докажат, че това Народно събрание наистина е Велико.
Разговора осъществи
Матей БОНЕВ