Премиерът Николай Денков заяви, че кабинетът има програма за управление за следващата година и половина.
Той очерта основните дейности на правителството в три групи.
„Първата група е свързана с усъвършенстване на българските институции, които имат забавени реформи от години. Всички ги знаем, но по една или друга причина тези реформи не се случват или се случват половинчато. Имам предвид на първо място правосъдната система, където през последните месеци всички виждате, че има много активна работа и съществен напредък. Тук са държавната и областната администрация, която трябва да бъде дигитализирана. Това означава да се променят и нагласите и подхода на хората, които работят в тях. Тук са и образованието и здравеопазването като основни области, в които ако обществото не успее да отиде на съвременно ниво няма шанс да се справи с другите си задачи. Това са тежки промени, които трябва да бъдат реализирани и смея да кажа, че имаме доста ясен план как да се случи. Единственото затруднение е, че не може всичко еднакво интензивно да се движи и затова през последните седмици нашият фокус блеше насочен изключително към правосъдната реформа, където заедно с колегите от Народното събрание успяхме да направим няколко съществени крачки“, каза премиерът по време на форум.
Следващата група приоритетите на кабинета са в международен план като акцентът е върху влизането на страната в Шенген и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
„Трябва да увеличим доверието в международен план, защото инвеститорите се интересуват от това. Трябва да стабилизираме политическата система, защото всички инвеститори в момента казват, че ако няма политическа стабилност, за тях това е проблем“, каза той.
Третата група дейности е свързана с модернизацията на българската икономика.
„Ние имаме дълбокото убеждение, че нашия регион – България и съседните страни трябва да работим заедно и имаме амбицията да станем водещ регион в Европа“, каза Денков.
Според него в дългосрочен план едноличното управление не е добро. Коментарът му дойде в отговор на въпроса как се вземат решенията в новата политическа конфигурация.
Премиерът даде за пример промененото първоначално намерение на парламента за дерогацията при преработката на руски петрол.
„Решително бях против това, което видях като текстове. Обадихме се, казахме – това няма как да се реализира, то просто не е реалистично. Успяхме да обсъдим. Оттам беше променено между първо и второ четене. Това е само един пример за това, ако има уважение, ако има внимание, как може да се използва този диалог между различните институции, за да изкристализират, от една страна, правилни решения, а от друга страна – решения, които са припознати и могат да бъдат устойчиви във времето. Със съжаление трябва да кажа, че до момента има една институция, която не се включва в този процес. Това е Президентството. Това е разочароващо и предвид ситуацията, която се развива около нас, това би могло да бъде и доста вредно и затова моят призив към всички институции е да търсим диалога, да търсим начина, по който да обсъждаме, за да можем да вземаме най-правилните решения“, коментира той.
