Дервишите се поздравяват с един невероятен за нас израз „Ашколсун!“. Ние го разбираме като “Браво!”, буквалният му превод е „да бъде любов“, но поздравът означава „нека любовта да бъде с теб“. Какъв по-светъл поздрав от този?
[ad id=“225664″]
Вярват в безсмъртието на душата
Дервишите са мистиците на Изтока. Наричат ги въртящите се мъдреци заради невероятния танц, с който са известни. Те предават в ислямския свят езотеричното знание, трупано хилядолетия. Вярват в прераждането, нещо в което ислямът не вярва. Смятат, че смисълът на човешкото съществуване е да познаем себе си. Че трябва да гледаме на себе си като на безсмъртна божествена частица. Обществото им е част от суфизма – учение на мъдростта, чиято цел е духовно преобразяване и съвършенство.
В основата на суфизма са любовта и предаността. Учителят на дервишите и суфите Руми смята, че Бог е по-близо до нас, отколкото ние самите сме близо до себе си. Той е убеден, че търсейки отговорите на въпросите, които ни вълнуват, най-добре можем да ги открием в себе си. Да отделяме време на себе си и да наблюдаваме собствените си мисли и чувства.
[ad id=“263680″]
Въртящите се мъдреци приемат живота като изпитание
Истинските дервиши не стават монаси и не бягат от обществото, за да живеят отделно. За тях истинският отшелник може да бъде такъв и в най-оживения град на света, защото отшелничеството не е външно и показно, то е духовно.
Дервишите живеят в ритъма на другите хора. Те са търговци, собственици на галерии, адвокати, занаятчии, с всичко се занимават. Но те гледат на живота си като на изпитание. Смисълът му за дервиша е, не да се затвори в себе си, а да помага на останалите. Когато попиташ истинския дервиш откъде идва, той никога не казва идвам от град Коня или от другаде, истинският дервиш отговаря – „идвам от Бога и вървя към Бога“.
Тези мъдреци говорят за няколко етапа на познания. Първият етап е на познанието, което ни е дадено чрез книгите и училище – до този етап всички стигаме. Но особено важен според тях е етапът, в който научаваме за света вътре в нас, като се обърнем към себе си. Те са убедени, че единственият начин да преценим хората около нас е като обърнем внимание на това как се чувстваме в тяхно присъствие. Ако се налага да се държим различно и да се променяме, за да им се харесаме, то тези хора не са за нас. Ако обаче хората, които ни заобикалят, ни карат да бъдем такива каквито сме в самата си същност, то това са нашите “огледала”, нашите приятели и спътници в живота.
[ad id=“236999″]
Не е важно какво оставяме, а как живеем тук и сега
Дервишите издигат в култ човешкото сърце. Смятат, че не може да бъде излъгано. Умът ни обаче лесно може да бъде заблуден от сетивата – зрението, допира, слуха, миризмите. “Доверявайте се на сърцето си”, казват дервишите, а не толкова на преценката за нещата. На интуицията също, тя е синтезирано знание от предишни животи.
Според философията на дервишите, ако си дадем сметка, че този път е от вечността и към вечността и от Бога, в нас ще изчезне страхът, защото най-големият страх на човека е от смъртта. Хората се страхуват да не би да са преходни, тленни, много им се иска да оставят нещо след себе си. Това е безсмислено от духовна гледна точка, защото ние никога не спираме да съществуваме и затова не е важно какво оставяме, а как живеем тук и сега.
[ad id=“218548″]
Танцувайки, изпадат в състояние на транс
Танцуват облечени в дълги бели роби, с широки поли и черни наметала. На главите си имат червени шапки. Когато главният в церемонията се покланя, той повежда дервишите в кръг. Щом направят три обиколки, хвърлят черните наметала, което символизира освобождаване от земните им грижи. След като разтворят ръце, започват да се въртят като държат дясната си ръка протегната нагоре. По този начин получават благословия от небето, която свързват със земята чрез отпуснатата си надолу лява ръка. Въртейки се на лявата пета, все повече засилват оборотите, като изпадат в транс .
Ако искате да изживеете вълшебството на танцът на дервишите, посетете гр. Коня, Турция, където те всяка година на 17 декември празнуват смъртта на своя учител Руми, който е роден в Персия, но е живял и творил в Коня. Неслучайно празнуват смъртта му, защото той самият така е поискал, казвайки в часа на кончината си да не тъгуват за него, а да празнуват сватбата му с вечността.
