Финансовият министър Асен Василев представи в сряда проектoбюджет за 2023 г., който Министерството на финансите (МФ) публикува във вторник вечерта.
Очаква се Министерският съвет да приеме бюджета до края на месеца, а през юли да бъде гласуван в парламента, за да влезе в сила от 1 август.
Предвиденият в проекта бюджетен дефицит е в размер 3%, за да бъде спазен критерият за влизане на страната в еврозоната. Не са предвидени вдигане на данъци и орязване на социални разходи.
Проектът обаче допуска възможни забавяния на траншовете по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), който България договори с Европейската комисия през 2022 г.
„Проектът на бюджета е разчетен с дефицит при начислена основа от 3% и на касова основа – 2,5 на сто. Разликата е от парите от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), които се очакват от Брюксел“, каза Василев пред журналисти.
Какво съдържа проектът
Проектът на МФ предвижда максималният размер на държавния дълг към края на 2023 г. да не надвишава 40,6 млрд. лв., а в края на 2024 г. и през 2025 г. да достигне съответно до 49,6 млрд. лв. и 59,5 млрд. лв.
Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2023 г. е предвиден да остане колкото заложения в Бюджет 2022 – 4.5 млрд. лв.
Предвидено е значително увеличение на капиталовите разходи през 2024 г. и 2025 г. – съответно до 13,4 и 12,7 млрд. лв. в сравнение с 5,6 млрд. лв. за 2022 г. Вследствие на това се очаква държавният дълг да достигне 25,1% в края на 2024 г. и до 28,3% от брутния вътрешен продукт (БВП) в края на 2025 г.
Отразено е увеличението на минималната работна заплата от 1 януари от 710 на 780 лв. За предучилищно и училищно образование през 2023 г. са осигурени допълнителни 558,6 млн. лв. Голяма част от тях са за продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагозите до достигане на средна заплата не по-малко от 125% от средната за страната през 2023 г.
Предвидени са средства за запазване на увеличението от 1 април 2022 г. на семейните помощи за отглеждане на дете на не повече от 20-годишна възраст от 410 на 510 лв., както и за диференцирано увеличаване на размера на този вид помощи.
Също така ще бъдат отделени 34,8 млн. лв. за увеличение на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 710 лв. на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.
Запазва се и увеличението на пенсиите с 12% за 2023 г. В областта на здравеопазването са предвидени допълнително над 900 млн. лв. по бюджета на здравната каса за 2023 г. В сферата на отбраната за 2023 г. е предвидено да се отделят 1,88% от БВП, а през 2024 г. – 2%.
Вторият транш по ПВУ
В проектобюджета се посочва, че стойността на приходите е съобразена с възможни забавяния в изпълнението на изискванията по ПВУ. България е получила само един транш по Плана до момента. Според проекта на МФ се очаква вторият транш в размер на 1,416 млрд. лв. (774 млрд. евро) да бъде получен в края на 2023 г., а третият да бъде отложен за 2024 г.
От общо 66 условия по второто плащане България е изпълнила 31, като останалите може да се забавят, тъй като голяма част от тях трябва да бъдат гласувани в парламента.
Една от спорните точки по втория транш е изискването България да намали вредните емисии на 11 въглищни електроцентрали с 40% до 2026 г. спрямо нивата през 2019 г. По-рано парламентът реши този ангажимент да отпадне, а условията по ПВУ да бъдат предоговорени.
България може до получи до 5,69 млрд. лв. до 2026 г., ако в замяна изпълни определени предварително договорени реформи. Сумата е разпределена в общо девет транша, всеки от които е свързан с конкретни мерки.
Забавяне на растежа
Проектобюджетът съдържа и макроикономическа прогноза, според която може да има забавяне на растежа на БВП до 1,8% за 2023 г., през 2024 г. растежът ще достигне 3,3%, а през 2025 г. – 3,2%.
МФ предвижда също, че отслабването на инфлационния натиск ще доведе до нарастване на потреблението на домакинствата. Очаква се това да има положителен ефект върху частната инвестиционната активност. Ще има и ускорение на износа на стоки и услуги. Отрицателният принос на нетния износ към растежа на БВП ще се свие спрямо 2023 г.
В проекта се уточнява още, че през периода 2023-2025 г. данъчната политика ще е ориентирана към подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяване на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.
„Инфлацията тази година ще е 8,7 на сто и след това ще падне между 3% и 4%“, добави Василев в сряда.
Приемането на бюджет за 2023 г. беше отлагано два пъти, като вместо това беше удължаван този за 2022 г. Това се случи на фона на сложната политическа ситуация в страната и на двукратни предсрочни избори – през октомври миналата година и през април.
По-рано тази година служебното правителство на Гълъб Донев предложи проект на бюджет за 2023 г. с 6.4% дефицит – над два пъти повече от условието за влизане в еврозоната.
