Новата наредба предвижда образователната услуга да се осъществява в задочна, индивидуална, самостоятелна и вечерна форма.
Това гласи проект на Наредба за условията и реда за приемане и обучение на лицата, търсещи или получили международна закрила, качена за обществено обсъждане в сайта на МОН. Документът беше предварително съгласуван с Държавната агенция за бежанците, Върховния комисариат на бежанците към ООН и неправителствени организации.
След влизането в сила на новия Закон за предучилищното и училищното образование МОН изготви държавен образователен стандарт за изучаване на книжовния български език от деца, чийто майчин език не е българският. Сред тях са и децата на търсещите закрила. Учениците ще посещават часове извън училищния план по време на учебните занятия и/или през лятната ваканция в зависимост от потребностите им. Обучението в училищата ще се провежда по учебни програми, разработени за български като чужд език.
При записването децата ще посочват ниво на владеене на български език, както и на други европейски езици. Ще трябва да запишат завършения в родината си етап или степен на образование, профила или професията си. Ако записаните между V и X клас в българските училища не могат да предоставят документ за завършен предходен клас, ще имат възможност да валидират придобитите знания. Пълнолетните чужденци, които искат да се запишат в българско училище, ще бъдат насочвани към професионално образование. Целта е чрез образователна интеграция да не се допусне тяхното социално изключване и да не се допусне радикализация.
Дейностите по приема ще се организират от координиращ екип към детските градини и училищата. Българските училищата ще могат да приемат желаещите да учат чужденци през цялата година, но не по-късно от 30 дни преди края на втория учебен срок. Директорите ще трябва да определят комисии от педагози за провеждане на събеседване и насочване на децата към подготвителна група или определен клас.
