Вярата в спасението и доброто представя моноспектакълът „Камбаната“.
„Нарекох романа на Недялко Славов „Камбаната“ абсолютен – в него присъстват и лошото, и доброто. Всяка една от по-големите роли, които съм изпълнявал до момента, са ме жигосвали. Те ме променят и завинаги оставят нещо в мен“, каза актьорът Деян Донков в предаването „Опорни хора“.
Той определи героя си от постановката „Камбаната“ – Вено, като „балкански герой, който пази селце и няколкото му останали жители“.
„Да бъда на сцената за мен е абсолютна почивка – свързвам се с друго измерение и ми доставя голямо удоволствие. Когато спектакълът е жив всеки път може да се надгражда и променя“, подчерта гостът.
Донков припомни и свой разговор с покойния актьор Наум Шопов, който му е казал, че обича тишината, тъй като тя означава, че публиката е завладяна.
„Старая се не да предизвикам аплодисменти, а да спирам дъха на публиката. Усещам го в „Калигула“, отбеляза той, като допълни, че работата му с актьори от най-висок ранг му е дала пример за човещина и мъдрост.
Пред Bulgaria ON AIR гостът изтъкна още, че напоследък все по-често се случва хората да прекрачват граници, които са смятани за немислими.
„Боли ме за човека, за загубата на ценностите и вярата, за тази паяжина, в която е заплетена душата. Имаме нужда от силен звън на камбана“, категоричен бе той.
Донков коментира и отношенията си с режисьора от Народния театър „Иван Вазов“ – Александър Морфов, чието уволнение доведе до протести сред актьорската гилдия.
„Няма какво да си прощаваме, между нас не се е случило нищо. Образувала се е студенина, защото по някакъв начин той се отдръпна. Морфов все още е в сърцето ми. Човек трябва да продължава да се бори, каквото и да става“, каза актьорът.
Донков е на мнение, че „някой умишлено ни слага капаци“ и ни казва къде да гледаме и какво да искаме.
„Прави го Антихриста. Той не е просто създание с опашка и рога,
