Парламентът отхвърли две предложения за законови промени, които целяха по-добра защита на жертвите на домашно насилие. Законопроектите на „Демократична България“ и на БСП бяха първоначално приети от парламента на първо четене, но при прегласуване бяха отхвърлени.
Дебатите по тях продължиха повече от два часа в петък вечерта и аргументите за отхвърлянето им бяха различни, но не по същество.
От „Възраждане“ видяха завръщане на Истанбулската конвенция в проекта на „Демократична България“. Председателката на БСП Корнелия Нинова съшо заговори за „социален пол“ – нещо, което законопроектът не предвижда.
Калина Константинова („Продължаваме Промяната“) каза, че проектът на предвижда „никакъв джендър, никаква Истанбулска конвенция“.
„Това е законопроект, който адресира факта, че всяка трета жена в България е жертва на насилие. Това са един милион жени, които ще висят на вашата съвест, на съвестта на тази зала, ако ние не приемем този законопроект“, каза Константинова. „Това са мерките, които трябва да предприемем, за да спрем да оставяме на всеки две седмици една жена да бъде убита от нейния мъж“, добави тя.
Освен „Възраждане“ и БСП, чест от депутатите от ГЕРБ и „Български възход“ също не подкрепиха законопроекта за промени в Закона за защота от домашното насилие на „Демократична България“.
Аргументите на депутатите от ГЕРБ бяха, че проектозаконите са лоши и за това не трябва да се гласува за тях или, че не са взети всички мнения в обществото.
„Имаме избор да се изпокараме отново или да решим един проблем, който взима по два живота месечно. Можем да изчистим всички текстове по които имаме разногласия между четенията“, каза Михал Камбарев (ПП).
Проектът на ДБ
Законопроектът на „Демократична България“ беше подготвен от Министертвото на правосъдието по времето, когато сегашната депутатка от партията Надежда Йорданова беше министър на правосъдието.
Той предвиждаше разширяване на кръга на защитените лица, увеличаваше мерките за защита от домашно насилие и регламентираше процедурата за прилагането им. Прокетът предвиждаше създаването на национална база данни на случаите на домашно насилие, както и на единен национален орган, който да координира, планира и контролира прилагането на различните политики.
Предлагаха се и мерки, които да подобрят и забързат съдебните производства в случаите на предоставяне на защита. Въвеждаха се допълнителни мерки като забрана за насилника да осъществява контакт с пострадалия, забрана за притежаване на боеприпаси и оръжия, програми за превенция на насилието и специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа на пострадалите. Предвиждаше се заповедта за незабавна защита да не подлежи на обжалване и да има незабавно действие, като се създава и възможност за ограничаване или продължаване на действието ѝ от съда при липса или наличие на непосредствена опасност.
Проектът на закон задължаваше полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта за защита, като при констатирано неизпълнение нарушителят ще бъде задържан.
Проектът на БСП
Внесените от Корнелия Нинова промени предвиждаха Националната програма за превенция и защита от домашно насилие, която се приема от правителството, задължително да съдържа като мярка изграждането, поддържането и управлението на поне един кризисен център за лица, пострадали от домашно насилие, във всяка област в страната.
В законопроекта се предлагаше двумесечен срок, в който Министерският съвет следва да предприеме действия по актуализиране на програмата и осигуряване на необходимите средства за изграждането и функционирането на кризисните центрове. Вносителите посочват, че към момента кризисните центрове на територията на страната са 13. Не всички от тях обаче са специализирани за жертви на насилие. Дори тези от тях, които са, не получават достатъчно държавно финансиране.
След отхвърлянето на двата законопроекта Христо Иванов декларира от името на „Демократична България“, че ще продължат усилията да има функционален консервативен закон срещу защита от домашното насилие. След края на вота заместник-председателят на парламента Кристиян Вигенин (БСП) и бившият премиер и народен представител от „Продължаваме промяната“ Кирил Петков с различни мотиви нарекоха случилото се „срам“.
През ноември Националният статистически институт (НСИ) публикува данни от проучване, според което 36.3% от младите жени в България на възраст между 18 и 29 години са били насилвани от свой настоящ или бивш партньор. 12% от жените на възраст межу 18-74 години са преживели поне един случай на физическо или сексуално насилие някога през живота си като възрастни, без значение кой е извършителят и каква е била връзката им с него.
