За едночасов разговор в Албакърки, Ню Мексико, се срещнаха Джордж Мартин и Стивън Кинг – и обсъдиха собствените си творби и обществено-значими въпроси като казуса с притежанието на лично оръжие.
Какво се случва, когато двама от най-известните писатели в света се озоват на една сцена? Нещо със сигурност знаменателно… За едночасов разговор в Албакърки, Ню Мексико, се срещнаха Джордж Мартин и Стивън Кинг – и обсъдиха собствените си творби и обществено-значими въпроси като казуса с притежанието на оръжие. Но може би най-любопитният момент от тяхната среща касаеше процеса на писане и начина, по който думите преминават от мозъка към хартията.
Предвид че Кинг има достатъчно книги, за да напълни цяла библиотека, а Мартин определено си дава време между романите (и това много ядосва почитателите на поредицата „Песен за огън и лед“, по която е сериалът „Игра на тронове“) – размяната на опит определено е ценна.
Коментарите им дойдоха в самия край на беседата – след като Кинг попита Мартин дали има нещо, което иска да знае за него. И създателят на Вестерос определено не се колеба дълго:
„Как, по дяволите, пишеш толкова бързо? Аз си казвам – леле, имах добри шест месеца, написах три глави. А през това време ти си завършил три книги!“
„Ето как стоят нещата – отвърна Кинг. – Има книги и книги. Моят начин е да застана и да опитам да напиша 6 страници на ден. С книга като End of Watch, когато работя всеки ден по 3-4 часа, се старая да правя тези 6 страници на ден, и то да изчиствам. Така че ако ръкописът е, например, 360 страници, реално работата продължава два месеца. Но е условно – предполага се, че всичко върви добре.“
„И наистина забиваш по шест страници на ден?“, запита Мартин.
„Обикновено да.“
„Дори нямаш ден, в който си седиш, сякаш със запек? Пишеш изречение и го намразваш? А след това си проверяваш имейла и се чудиш имаш ли някакъв талант в края на краищата и не е ли трябвало просто да станеш водопроводчик? Нямаш ли никога дни като този?“
„Не. Имам предвид, има го и реалния живот. Аз може да работя, но нещо да изскочи. Понякога просто се налага да идеш на лекар, да се срещнеш с някого или да отскочиш до пощата… каквото и да е. Но в повечето случаи се опитвам да завърша шестте си страници. Въпреки че ежедневието се опитва да се намеси.“
Притежанието на оръжие също бе надълго и нашироко дискутирано от двамата писатели. В разговора Кинг коментира, че ако мъжът, убил 49 души при терористичния атентат в Орландо, „беше влязъл с нож, щяха да го повалят преди да е наръгал повече от четирима души“. По думите му такива трагедии просто ще се случват, докато всеки може да влезе в магазина и да си купи машина за убиване като автомат AR-15.
„Наистина зависи от нас“, добави той.
Мартин и Кинг обсъдиха още природата на злото в художествената литература. Авторът на „Песен за огън и лед“ заяви, че в работите на Джон Толкин, с когото понякога е сравняван, „злото идва отвън“, докато в писането на Кинг „истинските злодеи са хората“.
„В известен смисъл, външното зло е примамлива концепция – заяви Кинг. – Идеята „дяволът ме накара да го сторя“ е начин да избягаш от отговорност… Това, което много от хорър литературата прави, е да ни позволи да се борим с явленията, струващи ни се външно зло.“
https://youtu.be/v_PBqSPNTfg
