Снимка: Bloomberg |
То беше описвано като най-лесния безплатен обяд при инвестирането, а именно, диверсифицирането на портфолиото с цел постигане на по-добро съотношение между риск и възвръщаемост. Това все още изглежда вярно, когато става въпрос за броя на акциите, които инвеститорите притежават на вътрешния си пазар.
Но ново изследване на Елрой Димсън, Пол Марш и Майк Стонтън от London Business School (LBS) показва, че не винаги е било така с международната диверсификация, пише Филип Когън за Financial Times.
В „Годишника за възвръщаемостта на глобалните инвестиции“ на Credit Suisse учените разглеждат историята на международната диверсификация от 1974 г. насам, когато Бруно Солник пише влиятелна статия по темата във Financial Analyts Journal. По-специално те се фокусират върху опита на американските инвеститори.
Много американски институции увеличиха значително вложенията си в чужбина през последните десетилетия – делът на чуждестранните акции, притежавани от пенсионните фондове на САЩ, е нараснал от 1% през 1980 г. до 18% през 2019 г.
Тази диверсификация не се изплати по отношение на общата възвръщаемост. Американските акции победиха чуждите с 1,9% годишно между 1974 г. и края на 2021 г. По-доброто им представяне е било още по-голямо след 1990 г. в размер на 4,6% годишно.
Освен това диверсификацията не спомогна за намаляването на волатилността – средно пазарите извън САЩ бяха около два пъти по-нестабилни от американския. Така че коефициентът на Шарп, който измерва възвръщаемостта на единица риск, беше значително по-добър за американските инвеститори, които се придържаха към вътрешния пазар, отколкото за тези, които се впуснаха към чужбина.
Силното представяне на Америка означава, че международната диверсификация се изплати доста по-добре за инвеститорите от други страни. От 32 държави, за които учените имат подробни данни за възвръщаемостта между 1974 и 2021 г., международната диверсификация се изплати (с отчитане на риска) в 24 от тях. Тази цифра нараства до 28, ако се приеме, че инвеститорите са хеджирали валутната си експозиция.
Но големият въпрос е дали бъдещето ще прилича на миналото. Американският фондов пазар беше в застой през 1974 г., но въпреки някои спорадични сътресения през последните 50 години, беше забележително успешен. Сега той съставлява 60% от световния пазар (според учените), като е по-доминиращ спрямо 1974 г., когато делът му е бил в размер на 54%. Това е много повече от дела на Америка в световната икономика, който е около 24% (спад спрямо резултата от 36% през 1970 г.)
