На 11 март през 1931 година в село Мъглиж, Казанлъшко, е роден като Димитър Райчев Александров – по-късно превърнал се в Mитрополит Калиник.
Чешма и площад на името на митрополит Калиник откриха в родния му град Мъглиж през 2020 година, видя ЗАРАТА. Те бяха осветени лично от Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан, който отслужи и св. Божествена Златоустова литургия в мъглижкия храм “Св. Димитър”. По време на службата миряните се поклониха пред частица от мощите на Св. Димитрий, донесени от игумена на Шипченския манастир йеромонах Панкратий.
Зад идеята за обособяването на площадното пространство стоят Старозагорска Света Митрополия, “Арсенал” АД и Община Мъглиж.
По повод 50-годишнината от обявяването на Мъглиж за град, митрополит Калиник бе удостоен посмъртно със званието “Почетен гражданин”, припомнят местни жители.
Димитър Александров завършва основно образование през 1947 година и е приет в Пловдивската духовна семинария. В 1956 година завършва Духовната академия „Свети Климент Охридски“ в София. Замонашва се на 6 юни 1960 година под името Калиник.
На 10 юли същата година е ръкоположен за йеродякон. Специализира от 1960 до 1962 година в Московската духовна академия. Ръкоположен за йеромонах на 7 юни 1962 година. От 1962 до 1970 година е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия. През 1968 година започва работа като агент в Държавна сигурност под имената Рилски и Велко. През 1970 година е игумен на Рилския манастир.
На 6 декември 1971 година е хиротонисан в епископски сан. От 10 ноември 1974 година е утвърден за Врачански митрополит. Член е на Светия Синод на Българската православна църква. Член е на Ротари клуб, Враца, и е почетен гражданин на Враца от 2004 година.
Калиник взима участие в разкола на Българската православна църква и през 1992 година заедно с други духовници влиза в оглавявания от Пимен Неврокопски „алтернативен“ синод. Впоследствие се покайва и на 30 септември – 1 октомври 1998 година Всеправославният събор приема неговото разкаяние и го възстановява като Врачански митрополит.
След смъртта на патриарх Максим на 6 ноември 2012 година Калиник предлага Николай Пловдивски за управляващ Софийска епархия, а Йоаникий Сливенски – за наместник-председател на Светия Синод. На 10 ноември 2012 година Калиник не приема избора на Кирил Варненски и Великопреславски за наместник-председател на Светия Синод; напуска и не подписва протокола от заседанието. След няколко дни е принуден да се откаже от бойкота и да признае избора. Впоследствие се стига до успешното свикване на Патриаршеския избирателен църковен събор, избрал на 24 февруари 2013 година Неофит за нов предстоятел на Българската православна църква.
