„Смятам за грешка отварянето на Изборния кодекс няколко месеца преди евровота. Това вече се прави на всички избори без изключение и създава у хората усещане, че изборните правила се преправят според интересите на управляващото мнозинство. Така се създава все по-голямо недоверие към изборния процес.“ Политологът Димитър Ганев отговаря на три въпроса на „24 часа“ за скандалните промени в Изборния кодекс.
– На следващите парламентарни избори през 2021 г. да гласуваме само машинно, реши правната комисия на парламента. Как ще се отрази това на изборния резултат?
Смятам за грешка отварянето на Изборния кодекс няколко месеца преди евровота. Това вече се прави на всички избори без изключение и създава у хората усещане, че изборните правила се преправят според интересите на управляващото мнозинство. Така се създава все по-голямо недоверие към изборния процес.
Аз съм категоричен привърженик на машинното гласуване, но за поетапното му въвеждане – на едни избори машинно да се гласува в 20% от секциите, на следващи в 40%, на по-следващи – в 60% и така до 100%. Искам поетапност, за да се тестват в реална ситуация машините. Въведем ли изцяло и изведнъж машинно гласуване за редовни парламентарни избори през 2021 г. (ако няма предсрочни), може да стане така, че в последния момент да се обявяват поръчки за машини, да се прави софтуер, който вероятно няма да бъде достатъчно добре тестван и това да доведе до проблеми и още по-ниско доверие в изборния процес. Иначе машинното гласуване може да намали манипулациите и фалшификациите в изборните комисии.
– Не приеха предложението прогнози за изхода от изборите в деня за размисъл и изборния ден. Не е ли ретроградно да се лишават хората от информация?
– В информационния век, в който живеем и благодарение на това, че медии и социолози работят в изборния ден, резултатите от екзитполовете достигат до хиляди хора. Теч на информация при наличите на социални мрежи не може да бъде спрян, независимо дали социологическите данни ще бъдат съобщавани чрез подредба на заглавия на филми, на песни или на цветове. Резултатът е, че те ще бъдат налични.
Ако обявяването на такава информация остане извън закона, никой няма нужда да пише източника на съответното изследване в социалните мрежи и в медиите. Съответно – ще има огромна дезинформация, т.е. хората ще научават данни, които не са истински.
Ако социологическите прогнози в изборния ден станат легални, хората ще могат да се доверяват на агенции, които оперират на този пазар и на които хората имат доверие. Затова е по-коректно забраната над социологията в изборния ден да падне.
– Според приетите текстове кандидат от листата може да измести друг, единствено ако събере толкова преференции, колкото са необходими за влизането на един депутат, евродепутат или съветник. Така за пренареждане на листата ще са необходими поне 100 000 гласа, което обезсмисля преференциите. Какви са плюсовете и минусите от това решение?
Няма плюс. Минусите са много. Решението на правната комисия на НС не е за промяна на прага на преференциите, а на практика за тяхната отмяна. И това е много лоша новина. Първо, защото на евроизбори прагът за избор на евродепутат е 5,88% или между 110 000 – 140 хил. гласа. А това е абсолютно невъзможно да се случи!
Второ, защото на референдум хората поискаха да гласуват мажоритарно, т.е. за личности, но пък пропорционалната система се оказа по-справедлива и по-добра изборна система. Затова чрез преференциите успявахме да въведем мажоритарен вот в пропорционалната система. В момента го отменяме.
Трето, отнема се възможност на гражданите за избор, като той пада изцяло върху ръководствата на партиите. Т.е. ние не можем вече да преподреждаме партийната листа. Ако попитаме избирателите какво предпочитат – според мен отговорът ще е категоричен за преференциалния вот.
