През зимата на 1990 г. военните започват да копаят под селския трафопост в търсене на съкровището на цар Самуил. По-късно се оказва, че долу лежи нещо по-ценно – доказателство за извънземен разум. Операцията продължава близо две години, след което в дупката са изсипани тонове бетон. Вече четвърт век информацията е засекретена, а над селото продължават да витаят мистерии. Малцина обаче знаят, че епопеята Царичина дупка всъщност започва след пророчески сън на т.нар. селски оракул – асансьорния техник Димитър Кекеменов. Всъщност, ако не беше той, може би днес освен местните никой нямаше да знае името на костинбродското селце. Тези дни за първи път Кекеменов проговори пред „Мистериите” на в. „Ретро”.
– Г-н Кекеменов, през всичките тези години останахте в сянка, а от вас тръгва тази фантастична история. Как се стигна до военните разкопки в село Царичина?
– Назад ме връщате много. Сънувах странен сън, който повече никога не се повтори. Явиха ми се Левски, Ботев, Вазов и Раковски. Те ми разкриха, че под нашето село лежи нещо много ценно, съкровище, което ще постави страната на световната карта. Нямаше как да остана равнодушен към тази информация. Отидох в тогавашната асоциация „Феномени”, а те, от своя страна, после са се свързали с щаба на Българската армия.
– В началото военните са търсели царско съкровище в недрата на селото, да не би местните легенди да са ги провокирали?
– В земята на Царичина е кодирана богата история в различни културни пластове. Има легенди, че тук е била лятната резиденция на брата на цар Самуил – Арон. Вероятно и Самуил да е идвал. Неслучайно преди това селото се е казвало Разметаница, защото преди да дойде царят, хората са излизали и размитали дворовете си, за да е чисто. Аз лично притежавам земя на местност, наречена Престола. Има легенда, че там е заровено ценно парче от престола на цар Симеон. Той отишъл по нашите земи да се лекува и в знак на благодарност после изпраща тази реликва.
[ad id=“218001″]
– А какво можете да кажете за името на махалата, където се е намирала дупката? Някои я свързват с египетска царица на име Сибила?
– Оригиналното име на махалата, където военни започнаха разкопките, е Сивил. Изпишете го на латиница (CIVIL) и ще видите, че коренът присъства в английския речник и означава „цивилизация”. От друга страна, името може да се трансформира в римски цифри. C е 100 , I e 1, V e 5 и т.н. Общият сбор е равен на 157. Това е магическа цифра за българите. Според мен депутатите трябва да се редуцират до тази бройка, за да функционира политическата ни система правилно и хармонично.
– Горе-долу толкова е бил дълъг и тунелът, който за две години военните прокопаха в Царичина дупка. Защо според вас после се взима решение да се бетонира всичко?
– Защото ако се кажеше истината какво има отдолу, то трябваше да се пренапише историята на света. Страх ме е да си помисля до какво можеше да доведе това познание. В крайна сметка, тайната на Царичина дупка можеше да разклати цялата човешка цивилизация из основи.
– Но какво толкова е имало долу? Чувал съм от местни хора как един от офицерите се похвалил, че са намерени артефакти – фигура на орел от непознат материал?
– Реално военните не допускаха никого до изкопа. Така че не съм го видял с очите си, но не го изключвам. Както вече ви казах, под селото има различни артефакти. За мен долу има нещо по-голямо, но военните се уплашиха. Тогава се понесе мълвата, че тогавашният министър на отбраната Димитър Луджев и неговият наследник са ги натиснали сериозно от САЩ и Пентагона, за да се потули целият случай. Вижте, игрите са много големи. И те засягат не само нашата страна, а целия човешки род. Учебниците ще трябва да се пренапишат, ако се разгласи какво има долу.
– А как според вас биха звучали новите учебници?
– В новата история ще пише, че сме кръстоска между извънземна раса и местни животински видове. Ето сега ще ви кажа, че когато копах основи за моята къщичка, намерих три много интересни камъка – сечива. Световни изследователи днес търсят Свещения граал – първото сечиво, което маймунска ръка е хванала и благодарение на него е започнала някаква разумна трудова дейност. Считам, че това се е случило именно в древността по земите на Царичина. От тук е тръгнала зората на човешката цивилизация. Всички държави искат те да са началото на всичко, а българите трябва да сме горди, че това се е случило именно в нашите предели.
– Ген. Динев, ръководителят на военната операция, заедно с цяла свита е ходил на два пъти при Ванга за съвет. Първия път тя ги е отпратила, но на втория им е казала, че отдолу лежи „жута маймуна“. Да не би това да е първото разумно същество на планетата, за което говорите?
– Твърде вероятно е долу да е останало нещо от експериментите на извънземните. Когато те идват преди хиляди години, са започнали с различни генетични опити. Правят генетични кръстоски, в резултат на което се появяват същества, описани в митологията. Едното от тях е кентавърът – кръстоска между кон и хуманоид. Друго е минотавърът – бик и човек. Но има и други като: сцили (водно чудовище и дракон), сфинксове (лъв с криле на птица), грифони (кръстоска между орел и лъв) и т.н. В един момент пришълците видели, че тези мутанти не могат да съжителстват. Провокирали са една битка между тях. Това се е случило в местността Червени брегове. Битката се разраснала неимоверно. Тогава се пролива толкова много кръв, че близката планина е наречена Хем (древното име на Стара планина – б.р.). Оттам идва думата за хемоглобин.
– Доста екзотична теория, но самите военни дали са намерили нещо като доказателствен материал?
– По времето на цялата операция те се държаха доста високомерно – не искаха да делят славата с никого. Дистанцираха се и от мен и не ме допускаха на обекта. Не зная, сигурно в очите им аз съм бил просто цивилна гарга, както наричаха хората без униформа. Единствено с екстрасенса Димитър Сираков можех да говоря. Той консултираше разкопките, но, за жалост, вече не е между живите. От него зная, че там, където са копали, е имало следи от някакъв древен и непознат градеж.
– Пророчицата Слава Севрюкова казваше, че под селото има портал към други светове и измерения, който все още не бива да се отваря. През всичките тези години вие открихте ли за себе си някакви доказателства?
– Аз съм убеден, че в Царичина наистина пространството и времето се изкривяват, а за това мечтаят всички учени и военни. Защото то ще ни позволи да се връщаме назад във времето или да отиваме столетия напред. Изкривяването може да доведе и до комуникация с други светове. Всичко това се случва в селото ни, но кога и как става, никой все още не знае. Очевидно Вселената добре крие своите тайни.
– Мнозина царичинци днес разказват за паранормална активност. Вие ставали ли сте свидетел на някакви необясними явления?
– Имаме една Крива река, която е собственост на Младен Кривио. Една нощ някакви странни привидения дошли при него и му казали, че трябва да им построи вир. Младен им се присмял с думите, че той е най-големият бедняк и няма как да стане. Тия странници му казали, че това няма да е все така. Посъветвали го да играе на барбут. Така щял да спечели много пари, но да не забрави после за обещанието си и да кръсти градежа Дяволският вир. Така и станало, той започнал да играе на зарове и спечелил голямо състояние. Построил вира. Той се намира на точно 666 м надморска височина. Но преди някой да си помисли някакви много страшни неща, ще вметна, че навремето дяволи са се наричали едни странни и необясними черни сенки, които се виждат и тука.
– Вие сте виждали, така ли?! Какво представляват те?
– Да, явиха ми се веднъж. Ако можете да си представите нещо още по-черно от тъмнината. Това представляват те. Една вечер преди време преспах в района. Видях ги да висят над мене и ме понесоха нанякъде. После, като се опомних, ми дойдоха едни странни идеи – принципна технология на вечен двигател (перпетуум мобиле), и други неща, които може би са тема на друг разговор. Иначе какви са, що са, от къде идват тези създания, не мога да ви кажа, но очевидно са разумни и високоинтелигентни. Същите ми дадоха едно четиристишие и то звучи така:
„Дръзки като вълци единаци,
вървим по пътища различни,
и чакаме от съдбата знаци,
връзки градим кармични”.
Нито имам дар за поет, нито някога съм мислил в такава посока. Просто ми го дадоха като послание, а аз бързо го записах на лист, че да не го забравя.
Любомир Старидолски
