ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 84, 1990 г.
ДИРЕКТОР ПО ВРЕМЕ НА КРИЗАТА – ЖЕРТВА, НЕОБХОДИМОСТ ИЛИ ОПИТ ЗА ВЗРИВ НА ИНИЦИАТИВНОСТТА
С ТРИНАДЕСЕТ ВЪПРОСА ПРИ НОВИЯ ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР НА ФИРМА „ДИСКОВИ ЗАПАМЕТЯВАЩИ УСТРОЙСТВА“ РАФАЕЛ САРКИСЯН
Вратата на кабинета на новия генерален директор на фирма „Дискови запаметяващи устройства“ в Стара Загора Рафаел Саркисян е широко отворена за всички, които може да приеме. Работният ден не стига, почивките често са също работни и ако така върви, дано стигне издръжливостта на 45-годишния инженер. За по-дългогодишните работници и специалисти от фирмата инж. Саркисян е добре познат, а за хората отвън допълнителната информация не е много богата – работи от доста години във фирмата, няма научни титли, награди също, има кратка специализация по управление, знае чужди езици, семеен е – съпругата му е стоматолог, а синът му – 12-годишен ученик.
Разговорът с г-н Рафаел Саркисян е приятен, макар че въпросите към директор на фирма с тежко настояще и доста неясно бъдеще не са нито малко, нито от най- леките.
-Г-н Саркисян, Вие встъпихте в длъжност като назначен директор – предимство ли е това или недостатък? В същото време при избора на нов управителен съвет казахте, че ако няма доверие в едно ръководство, не може да се разчита на някакъв добър резултат.
-Вярно е, че съм назначен от собственика на фирмата – в случая държавата. Убеден съм, че точно собственикът трябва да назначава ръководителя на фирма или учреждение, независимо кой е той – държава, лице или акционери. Подчертавам това, защото мисля, че има доста погрешни схващания по въпроса, и искам в отговора да бъда пределно ясен. Разбира се, това не изключва, а напротив, включва доверие към назначения ръководител. Платформата на екипа, който ръководя, в най-общи линии се състои в следното – да осъществи един преход по най-късия и най-безболезнения начин към пазарна икономика. А това за една грамадна фирма като „Дискови запаметяващи устройства“ е доста сложен процес. И аз, а и моят екип нямаме претенциите, че сме супермениджъри. Сега много важна е активността на всички, опитът им, верността им към интересите на фирмата, убеденост в невъзвратимостта на процесите, за които вече споменах.
-Има ли вашата фирма в тази сложна обстановка позиции на международните пазари и какви?
-Не е тайна, че европейският и основно съветският пазар бяха и си остават наш пазар. Сега се борим да запазим досегашните пазари, като в никакъв случай не се задоволяваме в бъдеще само с тях. Трябва да се знае, че това намерение, за да се изпълни, има много пречки, които трябва да преодолеем, в същото време и да е ясно, че просто нямаме друг изход. Съвсем друг е въпросът какви пътища трябва да изберем, за да стигнем до целта, която сме си поставили.
-Каква е обстановката във фирмата след стачката, станала известна като най-продължителната досега?
-Обстановката определено не е спокойна, защото основните проблеми са налице – отказът на Съветският съюз към част от договорите и свързаното с това финансово състояние на фирмата. Още по-тежкото е, че това стана едностранно в момент, когато ресурсно бяхме готови за изпълнението на договорите си за годината.
-Изпълни ли управителният съвет обещанието, дадено пред фирмения синдикален съвет, да представи мотивирана антикризисна програма?
-Мнозина си представят, за съжаление, програмата като един магически изход и решаване на трудните проблеми за минимално време. Аз не мисля така, въпреки че нашият подход ще оформим в програма – това ще бъдат оздравителни мерки в по-близък и по-далечен план, които ще се насочени към съкращаване на разходите, режим на икономии, преструктуриране на фирмата, развитие на мотивационните процеси и др. Цел на нашата програма е да се създадат условия за взрив в инициативността на всички. Сега за жалост още сме много далеч от тази цел.
-Около вашата фирма дълго битуваха различни слухове, а и сега има въпросителни – например продължава ли да работи във фирмата г-н Атанас Атанасов и като какъв?
-Както вече казах, аз бях назначен в управителния съвет, а г-н Атанас Атанасов беше избран от пълномощниците на колективите в новия управителен съвет. Мисля, че неговият дългогодишен опит в този момент може да бъде полезен за фирмата.
-Разработва ли новото ръководство вариант за приватизация на фирмата? Как от този аспект виждате бъдещето на фирмата?
-Въпросът с приватизацията на фирмата според мен е въпрос за нейното бъдеще. За това, макар и по принуда, ние се готвим. Не бива да се разглежда този въпрос елементарно – приватизацията на такава голяма фирма вероятно ще бъде обект на разискване не само от нас, а в държавен план или във Великото народно събрание, но определено мисля, че подготовката за приватизацията е работа на нашето ръководство и колектив. В този смисъл децентрализацията на фирмата, обособяването на самостоятелни фирми в рамките на голямата фирма ще бъде едно от първите наши действия. Не се заблуждаваме нито за миг, че ни чака много труден период.
-Продължава строителството на нови корпуси. Защо?
-Новото строителство трябва да се завърши, използва и поддържа. Да имаш производствени помещения в период на истинското икономическо събуждане в известен смисъл е богатство. Мисля, че под най-различни форми това богатство може много изгодно за фирмата да се използва.
-Какво ново ще произвеждате в бъдеще? Доколко сте изяснили този въпрос?
-Що се отнася до нашите апетите за нови производства, те са налице. С риск да стана банален ще кажа, че дали ще произвеждаме нови изделия, е повече въпрос на финансиране, отколкото на желание, възможности и конкретни проекти. А това може да се осъществи под различни форми, стига те да са взаимноизгодни. Не са изключени вариантите да произвеждаме изделия, инвестирани от чужденци, и управлението на производството да се осъществява също от чужденци. Всичко зависи от законодателството, а точно законодателството е крайно време да се изясни. Повече не може да се чака. Защо се пилеят поради липса на законодателство толкова реални контакти, интереси, амбиции…
-Как ще преживее фирмата близките 3 до 6 месеца?
-Особено ме притесняват близките месеци – от една страна – финансовото състояние, от друга – необходимостта от съкращения, от трета – проблемите с горивото. Търсим възможности да помогнем на нашите работници в трудностите, които няма да ни отминат.
-Съществува ли конфликт между предприятията тук и тези, които са в страната?
-Фирмата не е мащеха на предприятията извън Стара Загора. Пресен е примерът как искаме да решим въпроса в Завода за магнитни глави в Разлог – искаме да осъществим нов подход в процеса на производство на нови продукти.
-Имате ли рецепта как трябва да се работи сега?
-Във фирмата има традиции как трябва да се работи. Колкото и да е тежко, имаме доста работи в търсенето на нови пътища.
-Чувствате ли се подготвен да ръководите фирмата точно в този период?
-Работя много повече от 20 години във фирмата – дано съм научил достатъчно и това да ми помага сега. Работил съм в развойно звено, в производството, познавам външнотърговската дейност. Това е капиталът, с който разполагам.
-На какво се надявате?
-Да успея да съчетая моето голямо желание с желанието на всички специалисти и работници от фирмата, които искрено милеят за онова, което заедно сме създавали, да извършим прехода към реални взаимоотношения със световния пазар. Убеден съм, че целта си струва усилията.
Въпросите зададе: Бонка БЕРОВА
Директор по време на кризата – жертва, необходимост или…
