Снимка: Bloomberg |
Във войните за наддаване на търговете в Sotheby’s миналата седмица – където бившата двойка Хари и Линда Маклоу се разделиха с голяма част от колекцията си от произведения на изкуството след тежък развод – имаше няколко мистериозни затишия, пише Ерик Плат за Financial Times.
Няколко от най-известните произведения се продадоха за по-малко от очакваното. Le Nez на Алберто Джакомети, бронзова фигура с дълъг нос, беше купена под нейната оценка от 70-90 милиона долара, преди копринен екран с образи на Мерилин Монро от Анди Уорхол да бъде продаден за 41 милиона долара, само малко над долния край на очаквания й ценови диапазон. Беше малко в разрез с ентусиазма, наблюдаван минути по-рано и помогнал за поставянето на рекорди при творци като Джаксън Полък.
Това имаше паралели, донякъде изненадващо, с движенията на американския фондов пазар за 54 трилиона долара, където оценките на много акции бяха напомпани до замайващи висоти, докато други пропаднаха. Оценката на производителя на електрически превозни средства Rivian, който едва наскоро започна да доставя автомобили на потребителите, се повиши над тази на IBM и General Motors миналата седмица. Акциите на Tesla, в същия дух, поскъпнаха с над 90% през последните шест месеца въпреки скорошните спадове.
Но в същото време повече от 175 акции в бенчмарка S&P 500 се понижиха през последните шест месеца. Това е факт, който може би се изненадвате да чуете, като се има предвид, че самият индекс е нараснал с 14 процента за този период, а общият ентусиазъм на дребните инвеститорите тласна толкова много големи акции до рекорди.
Дисперсията във възвръщаемостта – било то при произведенията на изкуството или при акциите – е симптом на много различни възгледи за пътя на пазарите и различните индустрии и компании през следващите месеци. Morgan Stanley миналата седмица предупреди своите клиенти, че ги очаква „повече среда от типа бум и срив“, сравнявайки този цикъл с ерата след Втората световна война, когато имаше 5 рецесии за 16 години.
„Пазарът има затруднения да определи кой изход е по-вероятен и хеджира своите залози“, коментира стратегът на банката Майкъл Уилсън.
Дори наскоро, докато S&P 500 се опитваше да постави нов рекорд, имаше доказателства, че възходящият пазар губи инерция. Изследователската група Bespoke Investment отбеляза миналия четвъртък, че е имало спад в броя на акциите, търгувани над техните 50- и 200-дневни плъзгащи се средни, като съотношението на възходящите към низходящите акции е намаляло напоследък.
